— Тогава какво искаш да ти кажа?
— Надявах се да ми помогнеш да реша.
— Не мога да направя това. Решението трябва да вземеш сама.
— Толкова е трудно.
— Ще ти кажа само две неща. Ако отидеш при родителите си, убеден съм, че никой няма да помисли лошо за теб или да те упрекне. Вие всички сте били разделени толкова дълго, че след всичките тези години сама мисля, че заслужаваш малко да се позабавляваш. А ако не заминеш… Трябва да си наясно, че ще е много трудно. Обаче това е твоят живот. Носиш отговорност само за себе си.
— Ако остана в Англия, ще помислиш ли, че съм жестока и себична?
— Не. Ще мисля, че показваш безграничен патриотизъм и самоотверженост. И много ще се гордея с теб.
Патриотизъм. Това беше странна дума, която не се изрича често на глас, която обхваща емоция, по-дълбока дори от лоялността и привързаността към приятелите. Тя си спомни песента, която момичетата от „Сейнт Урсула“ пееха колкото им глас държи в Деня на империята или на рождения ден на кралицата или други подобни дни. Думите, парафраза на Шекспир:
„Много ще се гордея с теб“. Може би това беше всичко, което й трябваше. И каза:
— Мисля, че ще остана. Ще се обадя в корабната компания и ще отменя пътуването, после ще пиша на мама. Ще бъде съсипана, но просто трябва да ме разбере.
— Мисля, че е по-добре първо да й изпратиш телеграма. Завършваща с думите СЛЕДВА ПИСМО. И след като го направиш и изгориш мостовете след себе си, можеш да съчиниш наистина хубаво писмо и да й разкажеш всичко, което току-що каза на мен. Ние в Кралския флот наричаме това „писмено обяснение на причините“.
— Да. Да, напълно си прав. Точно така ще постъпя. Веднага щом се върнем. Ох, колко ми олекна, че няма повече да се измъчвам над това. Ти си светец, чичо Боб.
— Само се надявам да не съжаляваш за решението си.
— Знам, че няма да съжалявам. Вече се чувствам много по-добре. И ако настъпи зловеща суматоха, ще ме подкрепиш, нали?
— Ще бъда алтернативната ти защита. Сега, когато уредихме това, какво мислиш да правиш? Мислила ли си толкова надалече?
— Да. Това, което бих искала да направя, е да постъпя в някоя от службите, но няма голям смисъл да го правя, ако не получа някаква квалификация, иначе накрая ще чистя пушки или ще вися на въжето на преграден балон, или ще готвя огромни учрежденски блюда. Приятелката ми от Порткерис Хедър Уорън отива да учи стенография и машинопис. Мисля, че може би мога да отида с нея. Стенографията и машинописът не са кой знае какво, но все пак са някаква квалификация. И мисля, че ще се върна и ще живея пак в Порткерис, и ще попитам госпожа Уорън дали няма да ме вземе като наемател. Знам, че ще се съгласи, защото е страшно гостоприемна. Толкова много пъти съм живяла у тях и ако Джоуи отиде в армията, мога да живея в неговата стая.
— Порткерис?
— Да.
— Не Нанчероу?
— Не. Не само заради Едуард. А просто защото мисля, че съм живяла при семейство Кеъри-Луис достатъчно дълго. Трябва да започна да стоя на собствените си крака. Пък и без това Нанчероу е на мили от всичко друго. Ако опитвам да науча нещо, то ще е ужасно неподходящо.
— Наистина ли искаш да се върнеш в Корнуол?
— Всъщност не. Фактически мисля, че ми е необходимо да се отдалеча за по-дълго от всичко това. Още не съм събрала силите си напълно.
— Защо тогава не останеш тук? При Биди?
— Не мога да го направя. За постоянно.
— Не за постоянно. Само временно. Бих искал да останеш. Моля те да останеш.
Джудит го погледна малко озадачена. Видя твърдия му, изрязан профил, дебелите му вежди, стърчащата лула. И видя също посивяващата му коса, дълбоките бръчки, които слизаха от носа към брадата, и изведнъж стана лесно да си представи как ще изглежда, когато стане много стар. И попита меко:
— Защо искаш да остана?
— Искам да правиш компания на Биди.
— Но тя има дузини приятели!
— Липсва й Нед и само Господ знае какво ще стане с мен. На нея й харесва да си наоколо. Двете ще можете да се поддържате една друга.
— Но аз трябва да правя нещо. Наистина искам да науча стенография и машинопис.
— Можеш да го правиш и оттук. Да ходиш или в Ексетър, или в Плимут.
— Но как ще ходя насам-натам? Ти сам каза, че първото нещо, което ще стане с купон, е бензинът. Няма да мога да използвам колата си, а само един автобус на ден заминава от Боуви Трейси.