И така, за Джес пълен гардероб, от бельото нагоре. Блузи, пуловери, вълнени три-четвърти чорапи, пижами, четири чифта обувки, дебел пеньоар, топъл и функционален дъждобран. Всичко това лежеше на леглото на Джес на спретнато подредени купчини, предназначени за изпращане с военен кораб. За пътуването до вкъщи тя отдели само най-основните неща. Казаха им, че корабът, с който щяха да пътуват, е претъпкан със завръщащи се военни трупи и личното пространство е свръхдефицитно. И така, памучни шорти и плетени блузки, тънка нощна дреха, платнени гуменки. И за деня, в който ще слязат, — чифт панталони и мек, светлокафяв велурен жакет…
Сега, в четири следобед, дъхът ти спираше от жега и беше почти невъзможно да си представиш, че само след три седмици тя и Джес всъщност ще се радват на всички тези тежки, бодливи, дебели дрехи. Самото усилие да сгъваш шотландски пуловер напомняше малко плетенето на дебела прежда в горещо време, и тя усещаше как потта се стича по врата й и влажната й коса, залепнала на челото.
— Госпожице Джудит!
Мекият глас на Томас. Тя се изправи и обърна, като отметна косата от лицето си. Беше оставила вратата отворена, за да стане течение и сега видя Томас, застанал там, стеснителен, че я прекъсва.
— Какво има, Томас?
— Посетител. Чака те. На верандата.
— Кой е?
— Командир Хали.
— О!
Инстинктивно тя бе сложила ръка пред устата си. Хюго! Тя наистина се чувстваше виновна пред него, защото след завръщането на Джес преди седмица не беше го виждала, не беше му се обаждала, и ако трябва да се каже истината, почти не се беше сещала за него. А през последните няколко дни трябваше да се свършат толкова много неща, да се уредят толкова въпроси, че не се беше появил нито един подходящ момент да вдигне слушалката и набере номера. С изнизването на дните вината ставаше все по-досадна и точно тази сутрин тя беше си написала строга бележка, която беше закачила на рамката на огледалото: ОБАДИ СЕ НА ХЮГО. А сега той беше тук. Беше взел инициативата в свои ръце, и тя се чувстваше и засрамена, и сконфузена от липсата си на светски маниери.
— Аз… Аз ще бъда при него след миг, Томас. Ще му кажеш ли?
— Ще ви донеса следобеден чай.
— Прекрасно.
Томас се поклони и излезе. Джудит, като изпитваше определено неудобство, остави опаковането, изми потните си ръце и лицето си и се опита да направи нещо с провисналата си коса. Памучната й рокля без ръкави не беше нито чиста, нито свежа, но ще трябва да мине и с нея. Пъхна босите си крака в чифт сандали и отиде да се изложи.
Намери го прав, опрял рамо на един от стълбовете на верандата с гръб към нея, загледан в градината. Беше в униформа, но беше оставил шапката си на седалката на един стол.
— Хюго!
Той се обърна.
— Джудит!
Изражението му не беше нито упрекващо, нито сърдито, което бе голямо облекчение. Вместо това изглеждаше както винаги очарован да я види.
— О, Хюго, умирам от срам.
— Защо?
— Защото отдавна трябваше да ти се обадя, да ти разкажа донякъде какво става. Но имаше толкова много работа да се свърши, и така и не можах да стигна до това. Много е грубо. Извинявай.
— Престани да се самообвиняваш. Дори не съм си помислил това.
— А пък аз съм отвратително мърлява, но всичко чисто вече е опаковано.
— Изглеждаш добре. И със сигурност по-чиста от мен. Цял ден бях в Катакарунда и реших просто да се отбия на връщане към крепостта.
— Много се радвам, че го направи. Защото заминаваме утре.
— Толкова скоро?
— Сложих бележка на тоалетката си да ти се обадя тази вечер.
— Може би аз трябваше да поддържам връзката с теб. Но като знаех какво е положението, не исках да се бъркам.
— Никога нямаше да си тръгна, без да се сбогувам с теб.
Той вдигна ръце в знак, че се предава.
— Да забравим това. Изглеждаш капнала, а и аз се чувствам капнал. Защо и двамата не седнем и просто да се отпуснем?
Което беше най-добрата идея, хрумнала на някого през целия ден. Джудит се отпусна на шезлонга на Боб с крака на поставката за целта и полегна назад на възглавниците с въздишка на облекчение, докато Хюго привлече стол и седна с лице към нея, наведен и с лакти, опрени на голите му кафяви колена.
— И така, да почнем отначало. Заминаваш утре?
— Цял следобед се мъча да опаковам багажа.
— А какво става с доброволческата служба? С работата ти?
— Излизам в безкрайна отпуска по съчувствие и когато пристигна вкъщи, ще получа освобождаване по съчувствие. Всичко е уредено. Главният офицер на Коломбо уреди всичко.
— Как се връщаш вкъщи?
— С военен кораб. Боб ни уреди две места в последния момент.