— „Кралицата на Пасифика“?
— Да. Странно, това е същият кораб, с който пристигнах. Но пътуването май ще е наистина голяма теснотия. Семейства от Цейлон се прибират и набор войници от ВВС от Индия. Но няма значение. Важно е само, че ще сме на борда. — Тя се усмихна и отново се почувства виновна. — Ужасно е да се каже, но наистина помага да имаш контраадмирал роднина. Боб не само дърпаше конците, той просто въртеше крика. Гърмеше по телефоните, строяваше всички. Той свърши всичко.
— А Тринкомали?
— Няма да се връщам там.
— Какво ще стане с нещата ти? Които си оставила там?
— Всичко ценно си донесох в Коломбо. Там останаха само няколко книги, избелели дрехи и зимната ми униформа. Нищо от това не ми трябва. Не е важно. Освен това миналата седмица Джес и аз отидохме в „Уайтауей и Ледлоу“ и прекарахме цял ден там. Изкупихме магазина. Така че и двете сме екипирани за всичко.
Той се усмихна.
— Харесва ми как каза това.
— Кое как казах?
— Джес и аз. Звучи сякаш никога не сте били разделени.
— Не е ли чудо, Хюго? Не е ли като нещо, дошло от някой сън? Аз може и да звуча сякаш не сме се разделяли, но все още се будя нощем и се чудя дали не съм си го измислила и трябва да включа лампата, за да я видя на съседното легло и да се уверя, че това е истина.
— Как е тя?
— Изумително. Толкова жилава. По-късно може да имаме проблеми. Физически или психически. Но засега тя като че ли е удържала пълна победа.
— Къде е сега?
— Боб я заведе в зоологическата градина. Искаше да види алигаторите.
— Съжалявам, че я изпуснах.
— Те ще се върнат по някое време. Остани, докато се върнат.
— Не мога. Наредено ми е да отида на питие в щаба и ако закъснея, ще ме съди военен съд.
Тук бяха прекъснати от Томас, който приближаваше по дългата веранда с подноса с чай. Хюго се протегна напред и привлече масичка и Томас с привичната си официалност остави подноса, поклони се и излезе.
Когато той си отиде, тя каза:
— Знам, че Боб ти е разказал всичко за Джес, за лагера в Ява и всичко останало, но каза ли ти нещо за Гас Калъндър?
— Кой Гас Калъндър? Искаш ли да разлея чая?
— Бъди така добър. Очевидно нищо не ти е казал. Това е просто най-необикновеното нещо. Всичко стана в един и същи ден. Сутринта на същия този ден, когато разбрахме, че Джес е жива. Нали знаеш за кораба-болница? „Орион“? С хората от бирманските железници?
— Да. Той стоя тук един ден, отплава вечерта.
— Е, аз отидох да посрещна мъжете, които слязоха на брега. — Той й протегна чашка с чинийка и тя вдъхна аромата на пресен китайски чай и резенчето лимон, но чаят беше още прекалено горещ, затова тя го остави на скута си. — И там беше този мъж, капитан от Гордънските планинци…
Тя му разказа са странната среща. Увереността си, че Гас е мъртъв, и внезапното откритие, че е жив. Отиването с него в хотел „Гал фейс“. Трогателната среща със стария сервитьор, бутилката уиски Блек енд Уайт“. Разказа му как е изглеждал Гас, как е бил облечен и как накрая го е настанила в друго такси и е заминал към крепостта и кораба-болница и са се сбогували.
— …И после се върнах тук и още преди да вляза в къщата, се появи Боб и ми каза, че Джес е жива. Двама души, които смятах за отишли си завинаги. В един и същи ден. Нима това не е най-странното нещо, Хюго?
— Съвсем смайващо — отговори той и очевидно беше искрен.
— Единственото лошо е, че не се радвам за Гас толкова, колкото за Джес. Старите му родители са починали, докато е бил в плен и е работил по жп линията. В Рангун му казали, че са починали. Той няма друго семейство. Нито братя, нито сестри. Чувствам, че това ще е доста тъжно завръщане у дома, когато се прибере в Шотландия.
— Къде е домът му?
— Някъде в Абърдийншър. Не знам. Никога не съм го познавала много добре. Той е приятел на мои приятели в Корнуол. Гостува им през лятото преди войната. Там се запознах с него и оттогава не бях го виждала. Докато не го видях отново, застанал на Гордън Грийн.
— Има ли къща, в която да се върне?
— Да. Мисля, че е нещо като страхотно голямо имение. Там със сигурност има много пари. Бил е в Кембридж, а преди това в Ръгби. И пътуваше с много елегантна, много нова лагонда.
— Изглежда всичко ще му бъде наред.
— Но хората имат значение, нали? Семейството. Приятелите.
— Щом е служил в шотландска част, ще бъде заобиколен от приятели.
— Надявам се, Хюго. Наистина се надявам.
Чаят й беше поизстинал. Тя вдигна чашата и отпи и това и я стопли, и я освежи. Все още мислейки за Гас, тя каза:
— Но трябва да поддържам връзка.