— А при кого се връщаш ти? — попита Хюго.
— При хубава къща, пълна с жени — засмя се тя.
— А Джес?
— Рано или късно тя ще трябва да тръгне на училище. Може би по-късно. Заслужава малко време да дойде на себе си, да се ориентира, да се позабавлява.
— Приятели и семейство?
— Разбира се.
— Никакъв любим, който чака да те поиска? Да ти надене брачна халка на пръста?
Беше трудно да се разбере шегува ли се Хюго или не. Тя го погледна в лицето и видя, че е сериозен.
— Защо питаш?
— Защото ако имаше, щях да кажа, че е щастливец.
Тя вдигна чинийката и чашата си и се наклони напред да ги остави на масата.
— Хюго, ужасно ще ми е неприятно, ако някога си помислиш, че съм те използвала.
— Никога няма да си го помисля. Просто се случих наоколо, когато ти имаше наистина лоши дни. Само ми се щеше да имахме повече време заедно.
— Говорили сме си за това. Не мисля, че то много би променило нещата.
— Така е. Сигурно е така.
— Но това не значи, че не беше хубаво. Това, че те срещнах и всичко, което правихме заедно. И че войната свърши, и съзнанието, че не е успяла да убие всички тривиални, лекомислени, забавни неща, които хората бяха свикнали да правят, преди тя да избухне. Като например „Не мога да ти дам нищо освен любов, бейби“, и танци на лунна светлина, и носенето на нова рокля, и умирането от смях покрай оная ужасна Мойра Бъридж. Всичко това без особено значение, но в същото време ужасно важно. Не мога да си представя някой друг, който би могъл да върне всичко това, да го направи отново реално по толкова прелестен начин.
Той протегна ръка и взе нейната в своята.
— Когато се върна в Англия — някога — ще се видим ли пак?
— Разбира се. Трябва да ми дойдеш на гости в Корнуол. Мечтая за къща, толкова близо до морето. Можеш да идваш през лятната отпуска. Сам или с някаква пищна приятелка. А след време и с жена си и децата си, и всички ще ходим заедно с кофичките и лопатките.
— Това ми харесва.
— Какво ти харесва?
— Ясните намерения.
— Не искам да се залепвам за теб, Хюго. Нещата никога не клоняха към това. Но и не искам да те загубя.
— Как да те намеря?
— В телефонния указател. Дънбар, Дауър Хауз, Розмълиън.
— И ако ти позвъня, обещаваш ли, че няма да чуя: „Кой си ти, по дяволите?“
— Няма да чуеш. Не мисля, че някога ще кажа това.
Той остана още малко и те продължиха да говорят за нищо конкретно и после той погледна часовника си и каза, че е време да тръгва.
— Трябва да се обадя на няколко места, да напиша писмо и да се представя в щаба в добро работно състояние пет минути преди началото на събитието.
— Кога е то?
— В шест и половина. Коктейли. Тържествен случай. Лорд и лейди Маунтбатън, не по-малко.
— Мойра Бъридж ще присъства ли?
— Да пази Господ!
— Поздрави я от мен.
— Ако не внимаваш, ще й дам адреса ти в Корнуол и ще и кажа, че очакваш с нетърпение да ти дойде на гости.
— Направи го и ще те застрелям.
Тя отиде с него до вратата и по стъпалата надолу, където стоеше колата му, паркирана на напечения чакъл. Той се обърна.
— Довиждане.
— Довиждане, Хюго.
Те се целунаха по двете бузи.
— Беше страхотно.
— Да. Страхотно. Благодаря.
— Толкова се радвам, толкова се радвам, че всичко така се нареди за теб.
— Още не се е наредило — отвърна тя. — Но започна.
„Кралицата на Пасифика“
Средиземно море
Петък, 72 октомври 1945 г.
Драги Гас,
Седя на доста ветровитата горна палуба, заобиколена от ревящи деца, объркани майки, множество много отегчени летци. Няма на какво да се седне, така че всички клечим на палубата, както много бежанци, и ставаме все по-мърляви, защото няма къде да се изпием.
Но трябва дати разкажа. Най-добре да започна от момента, когато ти казах „довиждане “ пред „Гал Фейс“. Прибрах се вкъщи този ден, за да науча от Боб (чичо, контраадмирал Съмървил), че малката ми сестричка Джес е намерена в концентрационен лагер в Ява. Първо ти, после тя! Ден на чудеса. Боб, с лова на фазани в акъла, го нарече „Отляво и отдясно“.
Тя вече е на четиринадесет години. Долетя до Коломбо от Джакарта със самолет на американските ВВС и с Боб я посрещнахме на летището на Ратмалана. Тя е кожа и кости, силно загорят, и скоро ще стане висока колкото мен. Добре е.
И така имахме седмица на огромна организация, в резултат на която двете се връщаме у дома. Получих уволнение по съчувствие и сега с нея пътуваме към Дауър Хауз.