Выбрать главу

Толкова много мислих за теб… Може би вече си се върнал в Шотландия. Ще изпратя това писмо но адреса, който ми даде, и ще го пусна в Гибралтар.

Беше най-чудесното нещо да те намеря отново и да прекарам малко време с теб. Само ужасно съжалявам, че трябваше да ти кажа за женитбата на Лъвдей. Напълно разбирам, че поне известно време няма да искаш да дойдеш в Корнуол заради нея. Но когато се установиш в Ардврей и възобновиш живота си, може би ще се почувстваш иначе. Когато стане това, знаеш, че огромно „добре дошъл“ те чака тук. Не само аз, но и Нанчероу. По всяко време. Само ела. И си донеси скицника!

Моля те, пиши ми и ми разкажи какво става и какви са ти плановете.

С обич,

Джудит

* * *

Дауър Хауз Розмълиън

Неделя, 21 октомври

ДЕН НА ТРАФАЛГАР

Мили мой Боб,

те са вкъщи. Здрави и прави. Наех огромно такси и отидох в петък да ги прибера от Ривиера в Пензанс. Влакът дойде и ето ги на перона, заобиколени с планини багаж. Мисля, че никога не съм била по-развълнувана.

И двете изглеждат добре, макар и изморени и измършавели. Джес няма нищо общо с онова дебеличко разглезено детенце, което ни гостува онази Коледа в Кийхам. С изключение на това, че сините й очи са все така грейнали, и говори много за теб и за краткото време, което е прекарала при теб в Коломбо.

Най-трогателното беше, когато тя отново видя Филис. Когато таксито пристигна в Дауър Хауз, Филис и Ана, с Мораг след тях, излязоха от портата да ни посрещнат. Никой нищо не каза на Джес, но тя погледна Филис и изхвърча от таксито, преди още да е спряло напълно, и се хвърли в прегръдките й. Мисля, че Ана малко ревнува, но Джес е особено мила с нея. Казва, че е прекарвала много време в лагерите в грижи за най-малките деца.

Джудит ми показа писмото на онова мило австралийско момиче, което се е грижило за Джес в лагерите. През какъв ад са минат двете! Сигурна съм, че рано или късно Джес ще започне да разказва за кошмарните си преживявания. Сигурна съм и в това, че ще заговори за тях първо на Филис.

Тази сутрин отидох на църква, за да благодаря на Бога.

Сега е неделя следобед, хладен октомврийски ден. Всички листа са опадали от дърветата, вали, духа хаплив вятър. Джудит заведе Джес в Нанчероу, за да пият чай в детската с всички тях, с Лъвдей и Нат. Тръгнаха за там преди около час, обвити с дъждобрани и с гумени шушони. При първа възможност трябва да купим велосипед за Джес. Наистина е много важно, заради само чаената лъжичка бензин седмично, и колата на Джудит е все още на трупчета в гаража, замразена, докато тя получи купони за бензин за себе си.

В къщата сме тежко натясно, но се оправяме. Ана отиде при майка си, Джес получи нейната стая. Мисля, че вече е време за мен да отлетя от това гнездо и да започна да строя ново за теб и мен. Видях чудесна къща в Портскато миналата седмица, с три спални, две бани, не в селото, а горе на хълма с изглед към морето. Само на половин миля от селския магазин и на две-три мили от Сейнт Мойс (пристан за твоята лодка?). Тя е в отлично състояние и можем да се преместим още утре, ако поискаме, така че смятам да направя оферта и да я взема. Говорих с Хестър Ланг онзи ден и тя обеща да дойде на гости и да ми помогне с преместването. Искам всичко да е уредено и готово, когато се върнеш у дома и отново бъдем заедно.

Колкото до Филис, новината е, че Сирил е решил да остане във флотата като редовен моряк. Представил се е много добре, вече е старшина, с отлично военно досие и медал за храброст. Мисля, че направихме много добре, че настанихме Филис. Без Моли се чувствам малко отговорна за нея след толкова години, които преживяхме съвсем щастливо заедно. Ще зависи колко от заплатата си Сирил ще може да спестява, но те трябва да си имат собствен дом някъде, където той ще може да си идва през отпуските. Може би малка къща на склона в Пензанс. Ако не им стигнат парите, ще можем ли малко да им помогнем? Сигурна съм, че и Джудит ще помогне, но тя сега трябва да мисли и за Джес и образованието й и така нататък. Ще си поприказвам с нея, когато вълнението поутихне.

Толкова за това. Ако не спра веднага, ще изпусна пощата. Представи си ме как тичам надолу по хълма, за да пусна това писмо в пощенската кутия. Ще взема Мораг с мен за малка тренировка. Тя вече остарява, но все още е пълна с ентусиазъм, когато чуе думата „Разходка!

Мили Боб, какви късметлии сме. Вече не мога да чакам да си дойдеш у дома. Не се бави много.