Така или иначе, оставам тук.
Другата новина е, че чичо Боб замина за Скапа Флоу, за да заеме поста на инженер-командир в щаба на главнокомандващия военния флот. Беше специално избран и помолен да отиде, така че това е изключително вълнуващо назначение, но това не значи, че няма страшно да ни липсва. И, разбира се, Биди не може да загине при него, затова ще остане тук. И засега оставам при нея.
Очаквам не след дълго да я приемат на работа в Червения кръст или нещо подобно, или да се присъедини към Доброволната женска служба, но засега има достатъчно какво да се прави и тук, като просто се поддържа живота горе-долу нормален. Госпожа Лапфорд, нейната дневна готвачка, напуска. Отива да готви в някаква фабрична столова близо до Ексетър, защото казва, че това е неин дълг. Госпожа Даг, която чисти, засега остава. Тя е омъжена за работник във ферма и реши, че приоритет номер едно за нея е да го храни добре.
Колкото до мен, реших преди чичо Боб да замине, че трябва да науча стенография и машинопис. Не мога да измисля къде да намеря кой да ме научи (тук сме много отдалечени от всичко), но всичко се уреди. Биди има приятелка на име Хестър Ланг, пенсионирана чиновничка, която се е заселила в Боуви Трейси. Тя дойде на бридж неотдавна и след партията, докато пиеше питието си, заприказвахме и й споменах за стенографията и машинописа и тя каза, че ще ме научи. Тя е толкова способна, че съм сигурна, че ще се обуча много бързо. Все едно ще си имам личен учител. Веднага щом ги усвоя и придобия нужната скорост, мисля, че ще мога да постъпя в службите. Вероятно в Кралската женска флотска служба, може би. Ако не за друго, поне униформата им е хубава!
Надявам се, че всички са добре. Всички ми липсвате твърде много. Питам се дали Мери е успяла да ушие всичките черни пердета за затъмнение. Аз направих тези на Биди и това ми отне цяла седмица, а къщата й е много малка в сравнение с Нанчероу. Много съжалявам, че трябваше да ви напусна толкова внезапно, но те моля да предадеш поздравите ми на полковник Кеъри-Луис, на Мери, на семейство Нетълбед, на Лъвдей, леля Лавиния и всички.
Само още нещо. Резултатите от приемния ми изпит ще дойдат в Нанчероу или може би госпожица Като ще ви позвъни и ще ви ги каже. И в двата случая, когато ги научите, ще бъде много хубаво, ако ми ги изпратите или може би Лъвдей ще ми се обади по телефона. Много искам да ги науча. Не че това нещо ще промени. Сега не мисля, че някога ще постъпя в университета.
С много обич както винаги,
Джудит
Отговорът на това послание пристигна в Апър Бикли чак след две седмици. То тупна от пощенската кутия върху изтривалката пред вратата заедно с останалата поща — голям, дебел плик, адресиран с детския почерк на Лъвдей, който, заедно с безнадеждния й правопис, с години беше отчаянието на госпожица Като. Джудит беше изненадана, защото през целия си живот нито един път не беше получавала писмо от Лъвдей, особено пък като знаеше, че тя никога не беше написала нещо освен най-повърхностни и хлапашки бележки. Тя отнесе писмото във всекидневната, сви се в един ъгъл на дивана и отвори дебелия плик.
Вътре бяха резултатите от приемния й изпит и листове от скъпата хартия за писма на Нанчероу, сгънати надве-натри до задоволителен размер. Тя първо погледна резултатите, като разгъна официалния формуляр ужасно предпазливо, сякаш можеше да избухне. Отначало едва вярваща, после обхваната от облекчение, вълнение и удовлетворение от едно истинско постижение. Ако беше с някого на своя възраст, би скочила на крака и би се разтанцувала екзалтирано, но изглеждаше доста глупаво да устройва такова представление само за себе си, защото леля Биди беше отишла в Боуви Трейси да й направят косата, така че се задоволи с прочитането на резултатите още веднъж, после ги отмести и се залови с фермана на Лъвдей.