Още не доизрекла това, точно навреме се чу пронизващото гласче на Натаниъл Мъдж, запътил се към кухнята, в разгара на разправия с майка си.
— Не искам да си събуя ботушите.
— Трябва да ги събуеш. Целите са в кал.
— Не са!
— Са! Изцапа с кал целия под на кухнята. Ела тук…
— Няма.
— Нат!
Рев. Лъвдей явно го беше хванала и му събуваше ботушите. Даяна каза тихо:
— О, Боже…
Миг по-късно вратата се отвори рязко и внукът й се катапултира в стаята, освободен от обувки, с бузи, алени от възмущение, с долна устна, щръкнала напред като стреха.
— Какво става тук? — попита Даяна и Нат й отговори без сянка колебание.
— Мама ми събу ботушите. Те са нови. И червени. Исках да ви ги покажа.
Даяна се опита да го успокои и каза примирително:
— Ще ги видим друг път.
— Но аз искам да ги видите сега.
Джудит стана от дивана. В този момент Лъвдей се появи на отворената врата. Изглеждаше точно както беше изглеждала винаги, размъкната тийнейджърка, и ни най-малко не приличаше на майка на този неуправляем тригодишен хлапак. Носеше панталон и стар пуловер, чифт червени чорапи и косата й все още обгръщаше главата й с тъмни, лъскави къдрици.
Последва пауза, когато те просто стояха ухилени една срещу друга. После:
— Я виж ти кой бил тук! — каза Лъвдей. — Господи, колко е хубаво да те видя! — Те се приближиха една към друга, прегърнаха се и се разцелуваха небрежно, както винаги го бяха правили. — Съжалявам, че малко закъсняхме, но… Нат, не си дръж пръстите около очите на Пико. Знаеш, че не ти е разрешено.
Нат гледаше майка си с предизвикателни кафяви очи и Джудит, въпреки добрите си намерения, избухна в смях.
— Май си си намерила майстора.
— О, той е ужас. Нали така, Нат? Много си сладък, но си ужас.
— Моят татко ми казва, че съм малък мръсник — осведоми Нат компанията изобщо и тогава видя Джес, друга непозната, и впери поглед в нея и се вторачи, без да мигне.
Джес, явно развеселена, каза:
— Здравей.
— Ти коя си?
— Аз съм Джес.
— Кво праиш тук?
— Дойдох да пия чай.
— Ние донесохме шоколадови бисквити в една чанта, моята мама и аз.
— Ще ми дадеш ли една?
Той размисли над това и отговори:
— Не. Ще ги изям всичките сам.
След това се покатери на дивана и започна да скача и за миг изглеждаше, че целият следобед ще се превърне в хаос, но Мери се върна да спасява деня, да им каже, че чаят е сервиран на масата, да грабне Натаниъл във въздуха след поредния скок и да го отнесе, пищящ, както се надяваха от ликуване, по посока на детската стая.
_ Тя е единственият човек, който може да излезе на глава с него „каза Лъвдей с нещо като обнадеждена гордост.
_ А Уолтър?
— О. той е по-лош от него. Хайде, мамо, да отидем да ядем.
И те всички тръгнаха към приемната. Полковникът се спря да постави предпазната решетка пред огъня и да събере последните от групата. Там чайната маса бе сервирана и наредена с всички познати лакомства — сандвичи с конфитюр, с пастет от дрожди, плодов кейк, печен в кръгла форма с дупка в средата, и донесените от Лъвдей шоколадови бисквити.
Масата беше много намалена в сравнение с тези, които помнеше Джудит от старите дни. Всички растения бяха махнати и останалото изглеждаше странно малко и неадекватно в средата на огромната официална зала. Нямаше я тежката покривка от бяла дамаска и на нейно място беше сложена скромна, но практична такава — от крепон на сини и бели квадрати. Тъй като чаят беше домашен, Мери седна на единия край на масата близо до големия кафяв чайник (Джудит си спомни, че още в началото на войната цялото традиционно сребро беше прибрано) с Нат до себе си на висок стол. Но той не искаше да седи на този стол. Всеки път, когато го слагаше отново на него, той се изхлузваше, докато накрая Мери го въдвори там с такъв плесник по дупето, че той взе под внимание предупреждението и остана на мястото си.
Полковникът, с лице към Мери, седеше с Джес от лявата му страна.
— Какво искаш, сандвич с конфитюр или с пастет? — попита я той любезно и тя отговори, че иска конфитюр, докато Нат удряше по масата с лъжица и уведоми събраната компания, че той иска шоколадова бисквита и то веднага.
Но накрая той беше укротен, нахранен със сандвич с пастет, гюрултията утихна и нормалният разговор можеше да продължи. Мери наля чай. Раздаде чашите. Даяна, топла и чаровна, и винаги отлична домакиня, се обърна към Джес.