Джес отиде до хладилника и взе шишето с мляко.
— Обади ли се в „Сейнт Урсула“? — попита тя.
— Да, и имаме среща с госпожица Като утре следобед.
— Говори ли с нея?
— Разбира се.
— Не трябва да започвам веднага, нали?
— Не трябва. Може би от средата на срока.
— Кога е тая среда?
— Може би около пети ноември.
— Денят на Гай Фокс18 — каза Даяна.
Джес сбърчи вежди.
— Какъв е тоя ден?
— Това е най-отвратителното празнуване на едно зловещо събитие и тогава изгаряме фигурата на горкия Гай Фокс на голям огън на открито. И пускаме фойерверки и въобще се държим като тълпа диваци.
— Изглежда доста забавно.
— Само денем ли ще ходиш или ще си на пансион?
Джес направи едно от изящните си свивания на рамене.
— Нямам представа. — Тя извади чаша от шкафа и си наля мляко.
— Само денем би било най-добре, но възниква въпросът за транспорта и бензина. Автобусите са безнадеждни. Може би на седмичен пансион. Ще видим. Просто ще трябва да помислим.
Джес беше отворила кутията с бисквити и намери две „Богат чай“. Докато ядеше първата, тя отиде до Джудит, опря се на рамото й и каза:
— Джудит, искам да ми потърсиш нещо за миене на прозорците.
— Всичко доста зависи от това колко добра основа е получила Джес в училището си в Сингапур — каза госпожица Като. — На колко години е била, когато е заминала?
— На единадесет.
— И на какво училище след това?
— Никакво официално обучение. Но холандските жени в лагера повечето са били жени на чаени плантатори, следователно образовани и културни. Те организирали класове за децата, но японците им отнели книгите. Така че се ограничили до разказване на истории, общи познания и учене на песни. Те дори са успели да изнесат един-два концерта. Едно от момчетата направило за Джес нещо като флейта от парче бамбук.
Госпожица Като поклати глава. Тя каза тъжно:
— Почти е невъзможно човек да си представи това.
Седяха в кабинета на госпожица Като, посещаван толкова пъти при съществени и жизненоважни случаи. Тук госпожица Като беше съобщила на Джудит за фаталната катастрофа на леля Луиза. И в тази стая господин Бейнс й каза за завещанието на леля Луиза и животът на Джудит се промени коренно оттогава.
Сега беше четири часът следобед. „Сейнт Урсула“ беше странно тиха. В три часа уроците свършват и всички момичета се изсипват навън към игрищата, за да тичат около калните вратички за хокей или да играят нетбол. Едно-две от по-големите момичета останаха назад, за да учат в библиотеката или да се упражняват по пиано или цигулка. От много далече се чуваха тихи звуци на гами, свирени отново и отново.
Колкото до външния вид, училището се беше променило и то не към по-добро. Военните години бяха оставили белезите си. Това бяха години, в които госпожица Като се беше борила, като вече е отговаряла не за едно, а за две училища, и някак се е справяла с натиска на безкрайни проблеми — недостиг на пространство, мизерна храна, затъмнения, предупреждения за въздушна тревога, полуквалифициран или възрастен персонал и възможно минималната вътрешна и външна помощ.
В резултат всичко носеше видими белези. Площите, макар и не точно буренясали, нямаха нищо общо с безупречно подредените градини от миналите години и от прозореца на кабинета на госпожица Като се виждаха шест грозни бараки, построени върху някогашните тенис кортове и игрища за крикет.
Дори спретнатият малък кабинет на госпожица Като изглеждаше малко овехтял и разхвърлян, с куп документи на бюрото и стар електрически чайник на празната решетка на камината. Пердетата (които Джудит позна) съвсем очевидно доживяваха последните си дни, красивите хлабави калъфи на мебелите бяха избелели и на дупки, килимът беше протрит и износен.
Госпожица Като също не беше преминала през всичко това без следи. Все още в четиридесетте си години, сега изглеждаше доста по-стара. Косата й вече беше съвсем сива, на челото и около устата й имаше бръчки. Но тя все още притежаваше онази аура на спокойна компетентност, очите й си бяха същите, мъдри и добри, излъчващи интелигентност и хумор. Джудит, след един час в нейната компания, нямаше никакви задръжки срещу това да повери Джес на грижите й.
— Мисля, че е най-добре да я запишем в долния четвърти клас. Ще бъде с момичета с една година по-малки от нея, но те са особено приятна група и не искам тя да се бори с уроците и може би да губи увереността си.
— Струва ми се, че е умна. Ако се окуражава, мисля, че не след дълго ще ги настигне.
18
Известен още като Гидо фокс — английски войник, член на група католически заговорници, които планират и се опитват неуспешно да осъществят така наречения Барутен заговор през 1605 г. Гай фокс е арестуван на 5 ноември и заговорът е осуетен. От 1605 година до ден-днешен в някои части на Англия се празнува 5 ноември с палене на огньове и фойерверки. В началото е палено чучело, на което са казвали гай. По-късно думата означава зле облечен човек, докато гай (guy) в наши дни в разговорния език означава млад мъж, младеж — бел. ред.