На Джес явно госпожица Като й допадна. Отначало, малко изплашена и нервна, тя отговаряше на въпросите й едносрично, но не след дълго се отпусна, притеснението й изчезна и след това официалното интервю премина в приятелски разговор с много смях. След малко на вратата се почука и едно от големите момичета се представи и каза, че е дошла да разведе Джес и да й покаже училището. Момичето носеше сива фланелена пола и яркосин пуловер, дебели бели чорапи и чифт протрити обувки. Джудит си помисли, че тя изглежда много по-привлекателно, отколкото те с Лъвдей на същата възраст, опаковани тогава в безформения зелен туид и кафяви памучни чорапи.
— Благодаря, Елизабет, много мило от твоя страна. Мисля, половин час? Ще имате достатъчно време. И не забравяй да покажеш на Джес спалните, гимнастическия салон и кабинетите по музика.
— Да, ще ги покажа, госпожице Като. — Беше усмихната. — Хайде, Джес.
…Те още не бяха се върнали.
— Тя говори ли някакви езици?
— Мисля, че малко френски. Но сигурно вече напълно го е забравила.
— Може би ще трябват допълнителни уроци. Но не искаме да претоварваме детето. Кога искаш да започне?
— А вие как мислите?
— Бих предложила да е възможно най-скоро. След средата на срока може би. Това е шести ноември.
Изглеждаше ужасно скоро.
— Може ли да го обсъдим с Джес? Искам тя да е част от всичко. Да има чувството, че сама взема решенията си.
— Съвършено си права. Ще направим делово обсъждане трите, когато тя се върне. А всеки ден ли ще идва или ще е на пансион? Може да е на седмичен пансион, ако иска, но това не е положение, което често препоръчвам. То може да бъде много разстройващо, особено ако обстоятелствата около детето са необикновени. Но пак казвам, че това зависи изцяло от теб и Джес.
— Мисля, че не може да бъде на дневен режим. Не е възможно при толкова малко бензин и ненадеждните автобуси.
— Значи на пансион? Ще говорим за това. Сигурна съм, че когато завърши малката си обиколка, ще се почувства по-уверена и ще разбере, че няма да бъде затворена в поредния концентрационен лагер.
— Предполагам, че ще получим списък с необходимите дрехи?
Госпожица Като се усмихна.
— Ще ти е приятно да чуеш, че той е значително съкратен. Вече едва запълва една страница. Правилата и ограниченията ще се научават от персонала. Понякога мисля, че бяхме ужасно старомодни, със сигурност викториански преди войната. Фактически обичам да виждам момичетата, облечени в собствените им весели дрехи. Децата никога не трябва да бъдат хомогенизирани. Сега всяко момиче е до голяма степен своя собствена личност, моментално разпознаваема. — През бюрото очите им се срещнаха. — Обещавам ти, скъпа, че ще направя всичко възможно да осигуря Джес да бъде доволна.
— Знам, че ще го направите.
— А ти, Джудит? Ти как си?
— Добре съм.
— А животът ти?
— Така и не постъпих в унивелситет.
— Знам. Всичко знам за теб, защото се виждаме с господин Бейнс от време на време и той ме осведомява за теб. Бях истински съсипана за майка ти и баща ти, но поне все още имаш Джес. И, което е по-важно, си в състояние да й създадеш дом. — Тя се усмихна. — Но не затъвай в тресавището на домакинството, Джудит. Имаш прекалено добър ум за това, прекалено ярко бъдеще.
— Вече не мога да постъпя в университет.
Госпожица Като въздъхна.
— Така е. Не мисля, че би могла. Би било някакво понижение. Нищо. Имаме добър опит… Виждала ли си Лъвдей Кеъри-Луис?
— Да.
— Щастлива ли е?
— Като че ли да.
— Никога не можех да реша какво ще стане с Лъвдей. Обикновено мога да преценя модела, посоката, в която ще тръгне животът на едно дете. Да имам някаква идея каква ще е съдбата му. Но не и за Лъвдей. Тя все беше между еуфория и катастрофа и така и не можах да реша кое от двете ще стане.
Джудит помисли над това.
— Може би по средата?
Госпожица Като се засмя.
— Доста справедливо. А сега какво ще кажеш за чаша чай?
Джес ще се върне всеки момент и намерих малко шоколадови бисквити за нея. — Тя стана, като загърна раменете си с опърпаната си черна наметка. — Дните на прислужниците и подносите с чай отдавна си отидоха. Така че сама си варя чая и чудесно се справям и без тях.
— Никога не съм си представяла, че можете да се занимавате с домакинска работа.
— Не се занимавам.
Дауър Хауз
Розмълиън
Събота, 3 ноември
Скъпи чичо Боб,
Съжалявам, че не ти писах досега, но бях заета да посещавам хора с Джудит и да чистя къщичката в градината, където ще спя, когато стане достатъчно топло.