Нанчероу
22 септември
Мила Джудит,
Много се зарадвахме на писмото ти и то стоя на бюрото на майка ми, но знаеш колко е ужасна тя с писането на писма, така че накрая ме помоли да ти напиша аз. Безвъзмезден труд, трябва да ти кажа, но вали проливен дъжд и така или иначе няма какво друго да правя.
Преди да ти кажа каквото и да е, ето ти резултатите от приемните изпити. Пликът дойде и просто го отворих, макар че беше адресиран до теб, и го прочетох на глас на закуската и мама, татко и Мери всички се зарадваха. Ти си блестяща. Всички тези кредити и двете отлични оценки. Госпожица Като ще танцува фанданго. Дори да не отидеш в университета, няма значение, защото ще можеш да поставиш свидетелството си за тях в рамка, когато дойде, и да си го закачиш в тоалетната или където намериш за добре.
Хубаво си направила, че не замина за Сингапур. Не съм сигурна, че бих могла да бъда толкова решителна, за да пропусна такова забавление. Надявам се майка ти да ти е простила, толкова е отвратително да си в немилост. И страхотната новина за чичо ти. Трябва да е невероятно способен и умен, за да върши такава работа. Трябва да потърся Скапа Флоу в атласа. Това е практически на Северния полярен кръг. Надявам се, че си е взел достатъчно вълнени партакеши.
Тук стават разни работи. Палмър ни напусна, замина да постъпи в леката пехота на херцога на Корнуол. Джанет и Неста се опитват да решат какво ще правят, макар че не ги викат никъде. Джанет смята, че би могла да стане милосърдна сестра, но Неста казва, че ще отиде някъде да прави муниции, казва, че никога не си е падала по подлогите. Така или иначе предполагам, че скоро и двете ще си тръгнат. Семейство Нетълбед си остават тук за постоянно, слава Богу, са прекалено стари, за да отидат да се бият, и Хети все още е тук. Тя мечтае да постъпи във войската, да стане телефонистка и да се разхожда наоколо в кафеникава униформа, но е само на седемнадесет (прекалено млада) и госпожа Нетълбед постоянно й повтаря, че е прекалено глупава, за да я пуснат да се мотае сред толкова многобройно похотливо войнство. Мисля, че госпожа Нетълбед е груба. Тя просто не иска сама да си мие чиниите.
Мери шие завесите за затъмнение. Шие и шие, а мама извика да й помогне някаква госпожица Пенбърти. Тя живее в Сейнт Бъриан и идва тук на велосипед всеки ден да шие и тялото й мирише ужасно, трябва да държим отворени всички прозорци. И все още има стаи без завеси, така че след мръкване не смеем да отворим дори вратата. Надявам се госпожица Пенбърти да свърши скоро и да се махне.
Мама направи събрание на Червения кръст в гостната, а татко слага кофи с вода навсякъде в случай, че стане пожар. Все още не сме намерили решение на всичко това, но съм сигурна, че някъде отговор съществува. Става по-студено. През зимата ще покрием с калъфи всички мебели в приемната и ще живеем в малката всекидневна. Татко казва, че трябва да пестим горивото и да отглеждаме много зеленчуци.
Сега новини за другите. Оставих това за накрая, защото не искам да пропусна никого.
Леля Лавиния е добре, вече става по малко и седи до огъня. Ужасно е за нея да живее при още една война. Преживяла е англо-бурската война, световната война и сега тази. Прекалено много за един живот.
След като ти си замина, липсваше ужасно на всички ни, но другите последваха доста скоро след теб. Джеръми си отиде пръв, после Рупърт, който се изстреля за Единбург (точно пък за него!) и отиде в място, наречено Редфорд Баракс. Всички кавалерийски коне са преместени там от Нортхемптън, предполагам с влак, защото е прекалено далече за горките животни да го извървят. Повече за Рупърт по-късно.
После си заминаха Едуард и Гас. Едуард е в някаква тренировъчна база, но не знаем къде, защото адресът му е „Някъде в Англия Мама получи нещо като номер „До поискване“ за него и й е ужасно неприятно, че не знае точно къде е. Мисля, че си живее живота, като си хвърчи наоколо и си пие бира в бъркотията.