— Наистина съжалявам, че не съм идвала досега, Лъвдей, но нямах и миг свободно време. Толкова неща трябваше да се направят около Джес… — Джудит се приближи до дивана и погледна спящия Нат. Бузките му бяха яркочервени, едната повече от другата, и стискаше с дебелата си ръчичка старо парцаливо одеяло с останки от бие по краищата. — Винаги ли спи следобед?
— Обикновено не. Но тази нощ не заспа до два часа. Ужасно се измъчих с него. Мисля, че му растат зъби. — Лъвдей напълни чайника с вода на мивката и отиде да го сложи на печката. — Честно казано никога не знам кога ще спи и кога ще е буден. Винаги е бил ужасен със съня. И когато заспи, не го будя, защото това са единствените мигове спокойствие, които имам. Затова се мъча да свърша с гладенето.
— Може би, ако го събудим сега, ще спи по-добре през нощта.
— Да. Може би. — Но тя никак не изглеждаше благосклонна към тази идея. — След като стане, е станал и туй то. А е прекалено мокро, за да го пусна навън да играе. — „Но знам, че ще се срещнем с теб в някой слънчев ден“, мечтаеше радиото. Тя отиде до бюфета и го изключи. — Блудкава мелодия. Пускам го просто за компания. Сега ще разчистя всичко и ще ти направя място.
Тя започна да сграбчва неизгладените дрехи, но Джудит я спря.
— Остави на мен. Ще го довърша, докато направиш чая. Обичам да гладя. И ще събудиш Нат, и заедно ще пием чай…
— Сигурна ли си? Изглежда ми малко трудно…
— За какво са приятелите, мила? — попита Джудит с тона на Мери Милиуей и взе смачкана риза от върха на купа и я простря върху дъската. — Безупречно ли трябва да изглежда това, когато го свършиш? Защото в такъв случай ще трябва леко да го навлажня.
— Не, няма значение. Просто трябва да се сгъне, за да мога да я сложа в чекмеджето на Уолтър. — Лъвдей се тръшна на дивана до спящия си син. — Той пак се е намокрил, малкият злодей. — Но тонът на Лъвдей беше извиняващ. — Хей, Нат! Събуди се. Ще пием чай.
Тя сложи ръка на кръглото му коремче и се наведе да го целуне. Заета с прането на Лъвдей, Джудит си помисли, че тя изглежда ужасно. Изглеждаше уморена до предела, с тъмни кръгове под очите. Джудит се питаше дали въобще има поне един ден, в който малката къща да е чиста и спретната, и реши, че няма.
Очите на Нат се отвориха. Лъвдей го повдигна и го прегърна за малко, като му говореше, докато се събуди напълно. Като се оглеждаше наоколо, той зърна Джудит.
— Коя е тази дама?
— Това е Джудит. Вече си я виждал онзи ден. При баба и дядо.
Тъмните очи на Нат бяха като две сочни зърна грозде.
— Не я помня.
— Да, ама тя те помни и е дошла да те види. — Тя стана с Нат на ръце. — Хайде, ще отидем да те преоблека.
— Може ли и аз да дойда и да видя останалата част на къщата? — попита Джудит.
— Не, не можеш — чу тя твърдият отговор. — Прекалено е разхвърляно. Ако беше ми казала, че ще дойдеш, щях да изритам целия хаос под кревата. Трябва да ме предупреждават, преди да извършвам организирани екскурзии. Нещо като исторически замък. Следващият път ще те разведа.
В далечния край на кухнята имаше врата и тя изчезна зад нея, като я остави леко открехната, така че Джудит можа да хвърли поглед към огромна месингова рамка за легло. Като правеше всичко възможна да изглади гънките на страшно изсъхналата смачкана риза, тя чуваше гласа на Лъвдей, която говореше на Нат. Чуваше как отваря и затваря чекмеджета, пуска кранове, промива тоалетната. След това те се върнаха. Нат в чист гащеризон и сресана коса, изглеждаше доста кисел. Лъвдей го сложи на пода, намери му малко камионче и го остави да прави каквото ще.
Водата в чайника кипеше. Тя посегна към чайничето за запарка.
— Изгладих една риза.
— О, престани да гладиш. Изключи ютията. Ако искаш да помогнеш, сложи масата… Чашите са в шкафа. И чинийките. Има малко шафранов кейк в кутията за хляб и масло в онази чиния върху хладилника.
Те направиха между двете импровизирана маса за чай, като бутнаха няколко броя на „Седмица на фермера“ настрана, за да направят място. Нат беше поканен да дойде при тях, но отказа, като явно предпочиташе пода и камиончето си, което буташе и бръмчеше, за да изобрази шума на мотор. Лъвдей го остави на мира.
— Извинявай за бъркотията и че не ти показах къщата — каза тя.
— Не ставай глупава.
— Ще направя пролетно почистване и ще ти изпратя официална покана. Всъщност тя е доста приятна и новата баня е много хубава. С плочки и горещи тръби за кърпите и всичко. Милият татко беше много щедър. Единственото лошо нещо е, че имаме само една спалня. Знам, че Нат би спал по-добре, ако си имаше отделна стая, но нищо не може да се направи по този въпрос. — Тя наля чай на Джудит. — Твоята къща винаги е толкова спретната, нито едно нещо не е където не му е мястото.