— Добре, тогава ще се върна. Само до към средата на януари. И после ще направя голямото преместване. Искам всичко да е уредено преди Боб да се прибере вкъщи.
— Ужасно е вълнуващо, но Боже мой, ще ни липсваш.
— И вие всички ще ми липсвате. А без Филис ще трябва да започна да се уча на домакинство пак съвсем отначало. Но човек трябва да не престава да върви напред, дори стари кранти като мен. А има и още нещо, което си мислех. Когато отида при Хестър, ще вземе влака и ще ти оставя колата си. На теб ти трябва транспорт, а аз мога да мина без нея, защото знам, че ако много закъсам, Хестър ще ми услужи със своята.
— Биди, това е прекалено великодушно.
— Не, не е. И имам спестени няколко купони за бензин с изтекъл срок. Строго погледнато, те са незаконни, но на бензиностанцията нагоре по пътя са много склонни да си затварят очите. Така, че вероятно ще ти стигнат. — Тя отново взе плетивото си. — Всичко е наистина доста раздвижващо, нали? Не мога да повярвам, че всъщност вече получих къщата. Точно каквато винаги съм искала. И най-хубавото е, че не сме много далече от теб. Само един час с кола. И има тази прекрасна гледка към морето и човек може пеша да слезе по пътеката до скалите и да плува. И градината е голяма точно колкото трябва.
— Нямам търпение да я видя.
— И аз не мога да дочакам да ти я покажа. Но не и преди да съм уредила всичко и още съм потънала до шия в работа.
— И ти не си по-добра от Лъвдей. Тя не ми показа къщата си, защото каза, че е много разхвърляно.
— О, горката Лъвдей. Сигурно си отишла неочаквано. Как е тя? Нат много ли безобразничи?
— Не. Беше много кротък. Иска да му купя кола, в която да може да пътува наоколо.
— Боже, какво алчно момче.
— Ни най-малко. Защо пък да си няма? — Джудит се протегна. От топлината на огъня, от уискито й се доспа. Тя се прозина. — Ако ми стигнат силите, ще отида да постоя във ваната.
— Направи го. Изглеждаш изтощена.
— Ами денят си го биваше. Всичко наведнъж. Промяна. Хора се местят. Първо Джес, после ти. Не се чувствам нещастна за Джес, но прекалено дълго бях разделена с нея. Всичко, което стана, е само за добро, но дойде прекалено скоро.
— Ти направи най-правилното за нея.
— Да. Знам това. Просто… — Тя сви рамене. — Всичко.
Всичко. Джудит се сети за хороскопите. Не ги четеше често, но когато го правеше, те винаги говореха за сблъскване на планетите — Меркурий бил не където трябва спрямо слънцето, Марс бил избухлив някъде си и така създавал безредие в твоя собствен зодиакален знак, който в нейния случай беше рак. Може би това беше особено бурна и активна фаза, и безкрайните небеса са й имали зъб. Тя само знаеше, че откакто бяха й казали, че майка й и баща й двамата са мъртви, беше бомбардирана от немислими събития. Хюго Хали беше едно от тях, намирането на Гас жив и Джес, невероятно завърнала се жива и здрава от Ява. Но Джес вече беше си отишла, отнесена от течението на новия си живот. А сега и Биди също тръгва по свой път. Рано или късно и Филис с Ана също ще си отидат, за да си създадат нов дом за себе си и старшина Сирил Еди.
Но може би най-лошото от всичко бяха личните й грижи. Нарастващото й безпокойство за Гас, тревожно и обезкуражаващо едновременно. И да изслушва изповеди, които никога не би искала да чуе. Атина не била дъщеря на Едгар, този отвратителен Уолтър Мъдж, който ходи с Арабала Лъмб и прави Лъвдей така отчаяно нещастна.
Тя каза доста тихо:
— Всичко става толкова бързо.
— Войната вече свърши, всички сменяме предавката, намаляваме скоростта, правим всичко възможно да се върнем към някакъв вид нормалност. Животът на хората никога не може да замръзне, иначе всички ще спрем с вой на спирачки и ще атрофираме.
— Знам.
— Уморена си. Върви във ваната. Можеш да използваш последната капка от моя „Флорис Стефанотис“, което е огромен жест от моя страна. А Филис готви специалния икономичен зеленчуков пай на доктор Ултън за вечеря. Трябва да си направим празник. Ще отворя бутилка вино.
И тя така възхитено заискри от блестящата си идея, че Джудит въпреки състоянието си се разсмя.
— Знаеш ли какво, Биди? Понякога имаш най-блестящите хрумвания. Какво ще правя без теб? Биди смени иглите и започна нов ред.
— Много неща.
Дауър Хауз
Розмълиън
14 ноември
Драги Гас,
Питам се дали въобще си получил писмото ми, което написах на военния кораб и пуснах в Гибралтар? Изпратих го в Ардврей, но може би още не си се прибрал вкъщи. В такъв случай ще изпратя това през Главната квартира на Гордън до Абърдийн и тогава сигурно ще го получиш.