— Довиждане.
— Довиждане, Рупърт.
— Всичко хубаво.
— Поздрави Атина.
— Разбира се.
Той влезе в таксито и Гас затвори вратата след него.
— Докъде, сър?
— Гара Падингтън.
Когато тръгнаха, той се обърна на седалката и погледна през задното стъкло. Но Гас вече се беше обърнал и се отдалечаваше от него и след малко се изгуби от погледа му.
Тази вечер, малко преди девет часа, след като беше обсъдил всичко с Атина, Рупърт Райкрофт поръча междуградски разговор с Дауър Хауз. Там Джудит и Филис приятно прекарваха непретенциозна вечер заедно край огъня, всяка с плетката си, и слушаха по радиото оперетата „Виенска кръв“. Сега тя свърши и двете чакаха новините. Тогава иззад затворената врата зазвъня телефонът.
— По дяволите — каза Джудит не защото кой знае колко искаше да чуе новините, а защото телефонът все още стоеше в коридора и в тази студена декемврийска вечер там беше доста хладно. Тя остави плетката, наметна се с жилетка и храбро излезе на ледените течения.
— Дауър Хауз.
— Джудит, аз съм, Рупърт. Рупърт Райкрофт. Чак от Глостършър.
— Господи! Колко хубаво е да те чуя! — Изглежда разговорът ще е дълъг, помисли си тя, затова посегна към стол и седна. — Как си? Как е Атина?
— Добре сме всички. Но не затова ти се обаждам. Имаш ли малко време?
— Разбира се.
— Малко е сложно, затова не ме прекъсвай…
Не го прекъсна. Той говореше, тя слушаше. Бил е в Лондон за един ден. Срещнал Гас Калъндър. Гас, който живее в някакви долнопробни стаи на „Фулъм Роуд“. Обядвали заедно в някаква кръчма и Гас му разказал всичко, което е станало с него, след като се е върнал вкъщи. Смъртта на родителите му, изпаряването на състоянието на баща му, дългия престой в психиатрична болница.
— Болница? — Това беше тревожна новина. — Защо не ни е съобщил? Трябвало е да ни каже. Писах му, но не ми отговори.
— Каза ми. Три писма. Но мисля, че не е бил в състояние да ти отговори.
— Добре ли е сега?
— Трудно ми е да кажа. Изглежда ужасно. Пуши като комин.
— Защо е в Лондон?
— Мисля, че просто е искал да бъде някъде съвършено сам.
— Не може ли да си позволи да живее в хотел?
— Едва ли е чак толкова зле. Но не иска да отиде в хотел. Както казах, иска да бъде съвършено сам. Да се примири със себе си. Да се увери, че ще може да се справи. Някакъв приятел му дал ключа от онази ужасна бърлога, но щом пристигнал в Лондон, го повалил грип. Може би затова изглеждаше толкова изпаднал, а жилището толкова мръсно.
— Говори ли за Лъвдей?
— Да.
— И?
Рупърт се двоумеше.
— Не каза много. Но мисля, че нейната измяна е до голяма степен причината за срива му.
— О, Рупърт, не мога да понеса това за него. Какво можем да направим?
— Затова ти се обаждам. Поканих го да дойде с мен в Глостършир. Да остане при нас с Атина известно време. Но не пожела. Беше съвършено чаровен, но и абсолютно непреклонен.
— Защо тогава ми звъниш?
— Той е по-близък до теб, отколкото до мен. Именно ти си го открила отново в Коломбо. И не си част от семейството. Атина и аз сме малко по-близки до тях. Помислихме, че може би ти би могла да помогнеш.
— Как?
— Като отидеш в Лондон може би. Имам адреса му. Върви и го намери, опитай да го измъкнеш. Мисля, че може би ще дойде в Корнуол, ако е с теб.
— Рупърт, аз го каних да дойде. В писмата си. В последното дори го поканих за Коледа. Не мисля, че иска да се намесвам…
— Аз пък мисля, че трябва да рискуваш. Можеш ли да отидеш?
— Да. Мога.
Рупърт се колебаеше.
— Наистина не искам да те тласкам насила, но мисля, че не трябва да отлагаме ни най-малко.
— Разтревожен си, нали?
— Да, истински разтревожен.
— В такъв случай тръгвам веднага. Още утре, ако искаш. Биди я няма, но Филис и Ана са тук. Мога да оставя къщата. — Тя мислеше за близките дни, правеше трескави планове. — Мога да отида до Лондон дори с кола. Може би ще е по-добре, отколкото с влак, защото ще ми даде известно преимущество да имам кола там.
— Ами бензина?
— Биди ми остави пачка незаконни купони. Ще накарам в местния гараж да ми ги заменят.
— Това е трудно пътуване по това време на годината.
— Нищо му няма. Правила съм го и друг път. Пък и трафикът не е много голям. Ако тръгна утре, ще мога да пренощувам в Мюз и после да отида до Фулъм веднага на сутринта.