И така, вместо да се върне към практиката си в Тръроу, може би това беше моментът за промяна? Ново място, нови партньори, млади хора, модерни методи. Колега от флотата вече беше го сондирал по този въпрос с идея, която се стори на Джеръми изключително привлекателна. Той не можеше да се обвърже обаче, преди да е говорил с Джудит.
Тя беше неговото последно и най-притискащо затруднение. Той повече от всичко копнееше да я види отново, но в същото време изпитваше ужас от конфронтация, която можеше да унищожи завинаги дълго лелеяните му мечти. През годините след онази нощ, която бяха прекарали заедно в Лондон, постоянно бе мислил за нея. Посред Атлантическия океан, от Ливърпул, Гибралтар и Малта той беше започвал до нея писма, които никога не завърши. Всеки път, един след друг, не му достигаха думи, губеше търпение, мачкаше неуверените страници и ги хвърляше в коша. И си казваше: каква полза? Казваше си, че досега той вече отдавна е забравен, тя си е намерила друг и така нататък.
Тя не е омъжена. Знаеше това. Но разкритията на Даяна за Гас Калъндър го изпълниха с безпокойство. Заключенията за Лъвдей във връзка със завръщането на Гас бяха напълно разбираеми. Но сега, изглежда, и Джудит също е дълбоко замесена. Фактът, че беше решила да не участва в партито на Даяна и е изхвърчала за Лондон, за да бъде при Гас, не предвещаваше нищо добро за Джеръми Уелс. Но пък Гас е бил приятел на Едуард, а той е голямата любов в живота на Джудит. Може би двете неща са свързани. Или може би съчувствието й е преминало в по-дълбока емоция. Любов. Той не знаеше това. Не беше знаел нищо прекалено дълго време.
Внезапно му се прииска повече от всичко на света да пие. Розов джин. Разопаковането може да почака. Той отиде в банята, изми си ръцете, прекара гребен по косата си и слезе долу да потърси някакво утешение.
Джудит се огледа за последен път, за да се увери, че не е забравила нещо. Леглото е оправено, чашата и чинийката от закуската са измити, изплакнати и оставени на скарата да изсъхнат. Хладилникът изключен, прозорците затворени и заключени. Тя взе малката си чанта с необходими за нощуване неща, слезе по тесните стълби, излезе през предната врата и силно я затръшна след себе си.
Беше девет сутринта и все още не беше съвсем съмнало. Небето беше тъмно и плътно покрито с облаци и през нощта се беше появила съвсем силна слана. В Мюз светлините все още горяха в малките къщи, като хвърляха жълти квадрати върху заледените едри павета. Нямаше цветя в кашпи и сандъчета по прозорците, но някой си беше купил коледна елха и я беше подпрял до стената пред входната врата. Може би днес щяха да я внесат вътре, да я украсят и окичат с феерични светлинки.
Тя вдигна сака си до пода на колата на Биди и седна зад волана. На колата не беше й харесало да я оставят на студа навън през нощта и затова се изкашля два-три пъти, преди да запали. Най-после тя с мрънкане се върна към живота, като изхвърли облаци изгорели газове. Джудит включи габаритите и тръгна надолу по Мюз, после излезе през арката в далечния й край.
Беше странно да бъдеш в Лондон, без преградни балони да се носят над главата ти, със запалени улични светлини. Но доказателства за разрушенията от бомбите и военните лишения имаше навсякъде. Като караше по „Слоун Стрийт“ тя видя, че макар и дъските от витрини да бяха разковани и заменени със стъкло, коледните експозиции в хубавите магазини нямаха нищо общо с разточителния лукс от предвоенните дни.
В този час все пак имаше доста много хора наоколо. Майки бързаха с децата на училище, чиновници на тълпи бяха всмуквани надолу в лабиринтите на метрото или търпеливо чакаха на опашки по автобусните спирки. Всички изглеждаха малко изтощени и изтормозени, както и дрехите им, а някои от жените изглеждаха занемарени като селянки, омотани като тях в палта, ботуши и забрадки.
Най-горе на „Слоун Стрийт“ тя зави при светофара наляво, влезе в „Бромптън Роуд“ и така във Фулъм. Докато караше, казваше си на ум: едно по едно. Беше си повтаряла това, откакто излезе от Розмълиън рано вчера сутринта. „Напълни резервоара за бензин и резервните туби (крайпътните бензиностанции можеха и да не бъдат склонни да приемат незаконни купони). Стигни до Лондон. Стигни до Мюз. Пренощувай“. Следваше „Намери квартирата на Гас. Позвъни. Изчакай да излезе на вратата“. Ами ако не излезе, какво би направила? Да я разбие? Да позвъни на полицията или на пожарната? А ако го направи, какво би им казала? Помисли си за Даяна. На нея никога не й липсваха думи. „Скъпи Гас, здравей. Аз съм. Каква хубава сутрин.“