Свършено е. Но сега споменът за него дори вече не я караше да плаче, така че нещата се подобряваха. Те със сигурност биха могли да бъдат по-лоши, защото беше взела приемните си изпити и понастоящем такова успокоение й помагаше да продължава напред. Да разчиташ на себе си е всичко, беше я учила госпожица Като. Две отлични оценки едва ли не са в състояние да повдигнат духа.
Чу врата да се отваря и гласа на Биди. Биди, върнала се вкъщи, с накъдрената си коса. Тя стана от дивана и отиде при леля си да й разкаже новините.
Беше почти краят на септември, когато уроците по стенография и машинопис при Хестър Ланг най-после започнаха. Забавиха се, защото Хестър трябваше да извърши известна подготовка. Притежаваше впечатляваща пишеща машина — истинска, а не преносима като тази на чичо Боб, но тя трябваше да се почисти в работилница в Екстър, да й се сложи нова лента и да се покрият с лак клавишите, за да не може Джудит да изтрие буквите на клавиатурата. Тя купи и едно-две ръководства, защото беше минало доста време, откакто беше учила теорията на двете дейности и трябваше малко да си я поприпомни. Накрая телефонира и каза, че е готова да започнат.
На другия ден Джудит слезе по хълма и се представи пред входната врата на Хестър. Така или иначе, усещането беше като да ходиш на училище през коледния срок. Есента беше във въздуха, листата пожълтяваха. Дните намаляваха, всяка вечер ритуалът на затъмняването настъпваше малко по-рано… Скоро в четири и половина щяха да пият чай при напълно спуснати черни завеси. На Джудит й липсваше продължителният здрач, наблюдаван отвътре. Човек изпитва клаустрофобия, като го затворят при изкуствено електрическо осветление.
Но сега, в девет часа сутринта, денят беше свеж и ясен и тя долови миризмата на дим от огън на открито от кладата на някой градинар, който си изгаря боклука. През уикенда тя и Биди бяха набрали фунтове с къпини покрай оградите от жив плет на нивите на местен фермер и той им беше обещал много дърва от останките на стар бряст, съборен от буря последната зима. Бил Даг щеше да ги докара в Апър Бинкли с трактор и ремарке и щяха да ги наредят като торф до стената на гаража. Горенето на дърва ще им помогне да спестят част от въглищата, защото както е тръгнало, нямаше никаква гаранция за нови доставки.
Къщата на Хестър беше от сив камък, на два етажа и единствена на малка тераса, така че имаше съседи от всички страни. Техните къщи изглеждаха малко повехнали, с олющени черни или кафяви входни врати и дантелени пердета, обграждащи аспидистри в зелени като грах саксии. Но входната врата на Хестър беше жълта като масло, блестящите й прозорци бяха заслонени със снежнобяла мрежа. Освен това покрай старата стъргалка за обувки беше посадила клематис и той вече беше стигнал доста високо по фасадата на къщата. Всичко това допринасяше за впечатлението, че малката тераса се е устремила нагоре над света.
Джудит натисна звънеца и Хестър дойде да отвори вратата, както винаги с безупречен вид.
— Ето те и теб. Човек очаква да носиш ученическа чанта на гърба си. Каква чудесна сутрин. Тъкмо правя кафе.
Джудит усети аромата му, свеж и примамлив. Но каза:
— Току-що закусих.
— Ами ще изпиеш още една чашка. За компания. Не трябва да започваме работа още от вратата. Никога не си идвала в къщата ми, нали? Всекидневната е натам, аз ще дойда след малко.
Вратата беше отворена. Отвъд Джудит се оказа в дълга стая, опъната от входната врата до задния край, защото преградна стена между оригиналните две малки стаи беше премахната. От това всичко изглеждаше просторно и много светло. При това беше обзаведено в стил едновременно прост и модерен и ни най-малко не приличаше на онова, което беше си представяла и очаквала. Малко като студио, реши тя. Стените бяха бели, килимът бежов, а пердетата от груб лен с цвета на въже. Задължителните завеси за затъмнение се виждаха ясно, но бяха дръпнати докрай и ясната сутрешна светлина се разсейваше през рядката тъкан на пердето почти като че ли беше от дантела. Тънък турски килим беше метнат на облегалката на дивана, имаше и ниска маса, съставена от лист плоско стъкло, подпряно от два антични порцеланови лъва, които изглеждаха като пристигнали много отдавна от Китай. Тази маса беше отрупана с прекрасни книги, а в центъра й стоеше малка модерна скулптура.