Тя караше покрай болницата Бромптън и като забави започна да гледа номерата на къщите над магазините или входовете. Наблизо е. Между двете странични улици, редица магазинчета, чиито собственици се появяваха и редяха щайги с брюкселско зеле на тротоара или подреждаха щандовете си с вестници и списания. Тя видя кафе-ресторантчето, един от маркерите на Рупърт, и спря до бордюра. Излезе от колата и я заключи. Тясната врата беше вклинена между кафето и малка бакалничка. До вратата имаше два звънеца, отбелязани с парчета картон, на които имаше две имена: НОЛАН и ПЕЛОВСКИ. Не й помогнаха особено. След известно колебание натисна копчето на ПЕЛОВСКИ. И зачака.
Нищо не последва. Тя го натисна отново. Ако пак нищо не излезе, ще позвъни на Нолан. Краката й в подплатени с овча кожа ботуши започваха да замръзват. Заледеността на тротоара проникваше през гумените подметки. Може би Гас още не е станал и спи. Може би звънецът не работи. Може би да потърси убежище в кафенето и да изпие чаша чай…
И тогава се чуха стъпки, някой слизаше надолу по стълбите. Тя не отместваше поглед от вратата. Щракна ключалка, тя хлътна навътре и там, просто да не повярваш, стоеше Гас.
За малко без думи се гледаха, Джудит в момента онемяла просто защото изпита огромно облекчение от това, че всъщност беше изровила Гас от убежището му, а той явно тотално слисан да я види на входа на жилището си.
Тя трябваше да каже нещо.
— Не знаех, че се казваш Пеловски.
— Не се казвам. Това е друг човек.
Той не изглеждаше съвсем зле. Не толкова, колкото тя със страх предполагаше. Ужасно слаб и блед е, разбира се, но избръснат и облечен небрежно в дебел пуловер поло и джинси.
— Трябвало е да смениш табелката.
— Джудит, какво, по дяволите, правиш тук?
— Дойдох да те видя. И замръзнах. Може ли да вляза?
— Разбира се. Извинявай… — Той се дръпна назад и я пропусна да мине. — Ела…
Когато тя влезе, той затвори вратата след нея. Беше почти тъмно, застояла, неприятна миризма насищаше непроветрения въздух.
— Не е кой знае какъв вход — каза той с извиняващ се тон. — Върви нагоре.
Той я поведе и тя го последва по мрачните стълби. Като стигнаха площадката, тя видя врата на отсрещната стена, открехната, и те влязоха в стаята зад нея с дразнещи очите тапети и мизерни пердета. В огнището решително гореше малка електрическа печка, двата й реотана излъчваха слаба топлина, но мръсните прозорци бяха все още замръзнали, покрити със скреж, и беше ужасно студено.
— По-добре не си сваляй палтото — каза той. — Извинявай, всичко е доста мизерно. Вчера сутринта се опитах малко да поизчистя, но особено подобрение не настъпи.
Имаше маса. Тя видя, че той беше отместил към единия край куп книжа и остатъците от вчерашен вестник, а на другия имаше остатъци от закуска, чаена чаша и коричка препечен хляб в чиния.
— Обезпокоих те — каза тя.
— Ни най-малко. Бях свършил. Настани се удобно…
Той отиде до огнището и взе пакет цигари и запалка от рамката на камината. След като запали цигара, той се обърна и опря рамене на рамката, и над износеното килимче те застанаха лице срещу лице. Джудит седна на облегалката за ръце на единия огромен диван, но Гас остана прав на мястото си.
Нямаше смисъл да шикалкави. Тя каза:
— Рупърт ми се обади.
— Ааа. — Сякаш всичко моментално се изясни. — Ясно. Така и си помислих, че може да е нещо такова.
— Не трябва да му се сърдиш. Той наистина е много загрижен.
— Той е толкова добър човек. Но се страхувам, че ме намери в много лош ден. Грип и прочее. Сега съм по-добре.
— Той ми каза, че си бил болен. И в болница.
— Да.
— Получи ли писмата ми? — Гас кимна. — Защо не отговори на нито едно от тях?
Той поклати глава.
— Не бях в състояние да общувам с когото и да било, какво остава пък да редя думи на хартия. Извинявай. Неблагодарник. А ти беше толкова мила.
— Когато нищо не получих, наистина се разтревожих.
— Не трябва да се тревожиш. Имаш си достатъчно свои проблеми. Как е Джес?
— Чудесно. Свикна с училището.
— Какво чудо е това за теб. Да я намериш отново.
— Да. Но, Гас, не дойдох тук да говорим за Джес…
— Кога пристигна в Лондон?
— Вчера. Шофирах. Оставих колата отвън, паркирана на улицата. Прекарах нощта в къщата на Даяна. После дойдох тук. Рупърт ми даде адреса ти. Не беше трудно да го намеря.
— За Коледа ли ще пазаруваш?
— Не, не съм дошла да пазарувам. Дойдох да те намеря. Нямам друга причина.
— Колко приятно. Много хубаво от твоя страна.
— Искам да дойдеш в Корнуол с мен.