Господин Мъдж, онемял от смайване и срам, едва промълвил нещо, но госпожа Мъдж, която винаги с наслаждение е преразказвала бедствия, дори ако са сполетели самата нея, гръмогласно и възмутено, между безбройни чаши чай, представила на полковника живо описание на случилото се.
Уолтър не се върнал навреме, за да издои животните, и двамата му стари родители трябвало да направят това сами. Чак когато свършили, кравите били изведени, доилното помещение изчистено и излъскано, се появил техният блуден син, все още в хубавите си дрехи, които изглеждали доста овехтели.
Не показал никакво разкаяние. Когато му потърсили сметка, им казал, че му е писнало тук, че е приключил, че това е краят. До гуша му дошло от Нанчероу, от Лиджи, от Кеъри-Луис, от крепостничеството. Писнало му е от отговорности за жена и дете заради женитба, която го принудили да приеме, от роднини, които го гледали отвисоко. Той се измъква. Предложили му работа в гараж по пътя за Нанкледра и ще живее на хълма Веглос в караваната на Арабела Лъмб.
Когато полковникът свърши, последва дълго мълчание, нарушавано единствено от тежкото тиктакане на кухненския часовник и слабото мъркане на електрическия хладилник. Те всички се държаха, помисли си Джеръми, като строени за проверка войници, които чакаха заповедите на капитана. Само Даяна отвори уста сякаш да каже нещо, зърна нехарактерно стоманения поглед на съпруга си и благоразумно я затвори отново.
— Така че, това е положението. Направих всичко възможно да успокоя семейство Мъдж. Те по никакъв начин не са отговорни за поведението на сина им. Помолих ги също засега да не говорят нищо. Мъдж няма да има проблеми с това, но госпожа Мъдж е природно бъбрива жена. Но те разбират, че нищо добро не може да произлезе от много клюки, макар че се боя, че няма да мине и ден и новината ще се разпространи по целия район на Западен Пенуиз. Дискретността важи и за всички нас. За доброто на Лъвдей. Първата личност, която ще бъде осведомена и подготвена, трябва да бъде нашият адвокат, Роуджър Бейнс. Той бръкна в джоба на гърдите си и извади златния си ловджийски часовник. — Десет часа. Той вече трябва да е в кантората си. — Полковникът стана от стола. — Ще отида да говоря с него по телефона от кабинета ми. — Той се огледа наоколо, от едно сериозно лице към друго. Всички кимнаха съгласни с предложението му. И тогава погледът му просветля, когато попадна на лицето на съпругата му, изражението му се смекчи и той се усмихна. — Извинявай, мила Даяна, ти искаше да кажеш нещо.
— Беше само, че… Помислих, че Лъвдей може да е отишла при Джудит. Джудит е тъкмо личността, към която тя би се обърнала.
— Нямаше ли Джудит да ни се е обадила досега?
— Може би не. Вероятно те още разговарят.
— Това е идея. Искаш ли да позвъниш в Дауър Хауз?
— Не — каза Даяна. — Не мисля, че трябва да говорим по телефона. Телефонните разговори могат да бъдат доста сдържани и може би тежки. Ако Лъвдей не е там, Джудит може много да се разтревожи. Мисля, че някой трябва да отиде в Дауър Хауз и да обясни положението на Джудит. — Тя обърна глава и през масата прекрасните й очи срещнаха тези на Джеръми. Тя се усмихна убедително. — Джеръми ще направи това за нас, сигурна съм.
— Разбира се. — Той се питаше дали тя съзнава на какво го подлага. Или може би несъзнателно му помага. — Той стана и каза: — Тръгвам веднага.
Джудит по изключение беше сама. Беше неделя, Ана не ходеше на училище и Филис прие предложението на господин Дженингс, чиято жена оглавяваше пощата в Розмълиън и веднага след закуската, в осем часа, старата остин на господин Дженингс спря пред задната врата, Филис и Ана се качих в нея и бяха закарани, с известен стил, до Сейнт Джъст за деня на Филис с майка й.
Вече минаваше десет сутринта и другият обитател на Дауър Хауз, Гас, още не се беше появил. Вратата на стаята му оставаше здраво затворена и Джудит се радваше, защото това означаваше, че спи и наистина си почива добре. Когато най-после се появи, ще му приготви закуска, но до тогава други задачи я занимаваха.
Защото реши, че това е добра възможност да свърши това, което бе планирала от отдавна, а именно да измери прозорците на гостната за нови пердета. Старите вече бяха толкова изпокъсани, че при всяко дръпване се появяваше нова цепнатина. Беше напълно възможно да свърши това с помощта на Филис, но работата беше там, че Филис беше толкова веща и сръчна, че щом започнеше да прави нещо избутваше другия, като даваше едно-две указания и накрая свършваше всичко сама. Малка причина за ядосване, но издръжлива.