— Не е заради телефона. Искаше да говори с мен. — Тя затвори вратата зад себе си и приседна на малък декоративен стол. — Случило се е нещо съвършено ужасно…
В стаята беше топло, но Джудит усети веднага как замръзва. Надвисна усещане за гибел, сви се като топка в стомаха й.
— Какво е станало?
— Миналата нощ… немска подводница е пробила защитата на Скапа Флоу. По-голямата част от военноморската флота е била в морето, но „Кралският Дъб“ е бил там, на котва в пристанището. Торпилирали са го, потънал е. Много бързо. Преобърнат… Три торпеда… Невъзможно е било на хора под палубите да избягат…
Корабът на Нед. Но не Нед. Нед е добре. Трябва да е оцелял.
— …Около четиристотин души от екипажа на кораба е възможно да са оцелели… Новината още не се е разнесла. Боб каза, че трябва да го кажа на Биди, преди да го чуе по радиото. Иска да отида и да й кажа. Не можел да понесе да й каже сам и то по телефона. Трябва да отида и да й кажа…
За втори път гласът на Хестър засече. Ръцете й с грижлив маникюр се повдигнаха да избършат сълзите, които още не бяха паднали.
— Трогната съм, че се е сетил за мен, но бих предпочела да помоли когото и да било друг на света…
Тя не се разрида. Нямаше да плаче.
Джудит преглътна и събра сили да промълви:
— А Нед?
Хестър поклати глава.
— О, мило дете, така ужасно съжалявам…
И чак след това истината, която изчакваше, но беше неизменно там, беше произнесена най-после и Джудит разбра, че това, което Хестър й казва, е, че Нед Съмървил е мъртъв.
Апър Бикли
25 октомври 1939 г.
Драги полковник Кеъри-Луис,
Благодаря ви много за твърде любезното писмо за Нед. Това беше най-ужасното време, но Биди е благодарна за писмата и ги чете всичките. Само че всъщност не е в състояние да им отговори.
След като „Кралският дъб“ беше потопен, чичо Боб не можа да дойде веднага при нея, защото е бил в Скапа Флоу, в кризата на нападението и последствията му. Но си дойде през последната седмица за два дни. Беше наистина ужасно, защото се опитваше да успокои Биди и да вижда през цялото време колко е отчаяна и безутешна. Сега той се върна в Скапа Флоу и отново сме сами.
Оставам тук през зимата. Като дойде пролетта, ще мисля отново, но не мога да оставя Биди сама, докато не преодолее скръбта си. Тя има куче на име Мораг, което и донесе Нед, но не съм сигурна дали то е утеха за Биди или тъжен спомен. На мен много ми е тъжно, че никой от вас никога не е виждал Нед, нито някога ще го познава. Беше много добър човек и толкова скъп.
Моля, предайте обичта ми на всички и отново благодаря за писмото.
Винаги ваша, Джудит
Нанчероу
15 ноември 1939 г.
Мила Джудит,
Всички сме ужасно тъжни заради това, че братовчед ти Нед е бил убит. По цели дни мисля за теб и ми се иска да бъда при теб. Мама казва, че ако искаш да доведеш тук твоята леля Биди за няколко дни, просто за да смени обстановката, с радост би се съгласила да поживеете тук. Но от друга страна, в момента тя може би просто предпочита да остане в собствената си къща и позната обстановка.
Татко казва, че немската подводница, която е навлязла в Скапа Флоу, е върховен образец на мореплаването, но не мога да се сетя за едно-единствено хубаво нещо, което да кажа за германците, и мисля, че той е прекалено великодушен.
Ако ти кажа някои новини, не мисли, че според мен това, което става тук, е по-важно от убийството на Нед.
Първата е, че Атина си е вкъщи и очаква бебе. Рупърт е заминал отвъд морето с частта си и конете им и хотел „Каледония“ без него губи чара си, затова тя се върна. Мисля, че са го върнали в Палестина.
Бебето ще се роди през юли.
Гас е във Франция с Планинската дивизия и Британските експедиционни сили. Пиша му много и получавам поне по едно писмо на седмица. Прати ми своя снимка в шотландска поличка и изглежда абсолютно великолепен. Видях онзи ден Хедър Уорън в Пензанс. Тя учи стенография и машинопис в Порткерис и ще опита да постъпи в Министерството на външните работи на някаква гражданска служба. Каза да ти кажа, че ще ти пише, щом намери свободен миг, и още че Чарли Лейниън е в Кралската Корнуолска лека пехота и също е заминал за Франция. Не знам кои е Чарли Лейниън, но тя каза, че ти знаеш. И Джоуи Уорън е постъпил в същата част, но Пади още си лови риба.
Едуард не пише, но се обажда от време на време и трябва да говорим много бързо, защото му разрешават само три минути и после телефонът дрънва и прекъсва. Изглежда се забавлява и е получил един от новите аероплани, които се наричат спитфайъри5. Ще е много хубаво, ако си дойде за Коледа, но не мисля, че ще го направи.
5
Спитфайър (пълно английско име Supermarine Spitfire) е британски едноместен изтребител от периода на Втората световна война. Известен е най-вече с успешните си прояви при отблъскването на немските въздушни нападения по време на Битката за Британия — бел. ред.