Выбрать главу

Кокошките пристигнаха и всички са оградени на задната поляна и създават бъркотия. Имат малки дървени къщички с полози и вратички, които нощем се затварят, за да ги пазят от гадната лисица. Още не са започнали да снасят, но като започнат, мисля, че ще живеем само с яйца.

Става ужасно студено. Татко е много стриктен с централното отопление. Всички мебели в гостната са покрити с калъфи, а полилеят е целият овързан в една торба, за да не се праши. Тя изглежда малко неприветлива, но малката всекидневна е много по-уютна.

Господин Нетълбед стана началник на местната противовъздушна отбрана. Това значи, че ако забрави да изпълни затъмнението или струйка светлина се покаже някъде, трябва да се самонакаже за небрежност и да се даде под съд, за да го глобят. Ха ха.

Другият неочакван началник на противовъздушната отбрана е Томи Мортимър, но той, разбира се, е в Лондон. Не може да постъпи във войската поради възрастта си и плоските си стъпала (не знаех, че са такива), така че е постъпил в Гражданската защита. Дойде тук през един уикенд и ни разказа всичко това. Каза, че ако има бомбени нападения, той трябва да бъде на покрива на Мортимърови на „Рийджънт Стрийт“ с кофа вода и ръчна помпа. Ако къщата й и я улучи бомба, мислиш ли, че по тротоара ще се разпилеят диамантени пръстени?

Ma.ua е добре. Радва се, че Атина е тук. Двете се кискат на „Вог", както правеха винаги, и се опитват да плетат бебешки дрешки.

Много обич. Ела и остани, ако искаш. Целувки

Лъвдей

* * *

Апър Eukjîu

Събота, 30 декември

Мили мамо и татко,

Вече е почти краят на годината и се радвам, че тя свършва. Много ви благодаря за коледния подарък, който пристигна в началото на месеца, но го запазих до Коледа. За деня за отварянето му. Това е най-хубавата дамска чанта, точно от каквато имах нужда. Харесва ми и дължината на копринения плат, ще накарам да ми ушият вечерна пола, когато намеря кой да я направи истински професионално. Цветът е възможно най-прекрасният. И моля ви, благодарете на Джес за ръчно изработения календар, кажете й, че маймунките и слоновете са наистина хубаво нарисувани.

Тук изведнъж стана страшно студено. Целият Дартмур и пътят са покрити със сняг, навсякъде е пълно със сини сенки, всички къщи нахлупиха дебели шапки от сняг и Боуви Бикли малко прилича на картинките от „Шивачът от Глостър“. Всяка сутрин даваме сено на понитата, които слизат от хълма да се скрият на завет зад стената, а да изведеш Мораг на разходка, е все едно да си пробиваш път към Южния полюс. В къщата не е много по-топло — не чак толкова студено колкото в Кийхам, но много близо. Пиша в кухнята, защото това е най-топлото място в къщата. Облечена с два пуловера.

Чичо Боб си дойде за четири дни на Коледа, но пак си замина. Ужасявах се от Коледа без Нед, но Хестър Ланг ни се притече на помощ и ни покани на обяд, и нямахме нито елха, нито гирлянди, нито нищо и се опитвахме всичко да прилича на обикновен ден. На Хестър й гостуваше приятно семейство от Лондон, доста възрастни, но много културни и интересни, и разговорът на масата беше не за войната, а за неща като галерии и пътешествия до Близкия изток. Мисля, че той е археолог.

Тук Джудит спря, остави писалката и започна да духа сгърчените си замръзнали пръсти и се запита дали си струва усилието да направи чай. Беше почти четири часът, но Биди и Мораг още не бяха се върнали от разходката си. Зад прозореца на кухнята потъмняващата градина се издигаше нагоре към торфището и всичко беше замръзнало и бяло от сняг. Единственото зелено, което се виждаше, бяха тъмните клони на боровете, неспирно разклащани от източния вятър, който духаше откъм морето. Единственият признак на живот беше една червеношийка, която кълвеше зрънца от торбата, която Джудит беше закачила на хранилката за птици.

Тя гледаше червеношийката и си мислеше за тази тъжна, сива Коледа, която някак и с помощта на Хестър бяха се изхитрили да преживеят. После, като си позволи и лукса да потъне в носталгия, си спомни последната Коледа и Нанчероу, с цялата великолепна къща, пълна с гости, със светлина и смях навсякъде. Искрящата украса, смолистия мирис на елхата, подаръците, струпани под разперените й клони.