И звуците. Коледни песни, изпълнявани на коледната служба в църквата на Розмълиън. Потракване на всякакви съдове от кухнята, където госпожа Нетълбед готвеше огромни количества превъзходни ястия. Валсове на Щраус.
Спомни си как се обличаше за вечеря в собствената си прелестна спалня, замаяна от вълнение. Миризмата на грим и коприненото усещане на първата й възхитителна вечерна рокля „за пораснали“, която се хлъзна по нея през главата й. И после, като минаваше през отворената врата на приемната, и Едуард, който дойде да вземе ръката й и да й каже: „Ние пием шампанско“.
Година оттогава, само година. Но вече в друго време, в друг свят. Тя въздъхна и посегна към писалката, после продължи писмото си.
Биди е добре, но все още не може да се справя с нищо както трябва. Наистина е трудно, защото аз все още прекарвам сутрините при Хестър Ланг и уча стенография и машинопис, но често Биди още не е станала от леглото, докато не съм била вкъщи. Госпожа Даг идва, разбира се, така че тя не е сама, но това изглежда като пълна загуба на интерес у нея към всичко. Не иска да прави нищо, да вижда никого. Приятели й звънят, но тя не отива дори да поиграе бридж и не й харесва, когато приятели любезно се отбиват.
Единствената личност, която отказва да бъде отстранена, е Хестър Ланг, и мисля, че именно тя ще улесни връщането на Биди в приятелския й кръг. Не знам какво бихме правили без нея. Тя е толкова мъдра и добра. Идва в Апър Бикли повечето дни по една или друга причина и мисля, че за другата седмица планира партия бридж и настоява Биди да отиде. Наистина е време тя отново да започне да се среща с хора. В момента е навън с Мораг и когато се върне, ще направя чай.
Тя не говори за Нед, аз също, защото мисля, че за нея още е рано да го прави. Ще стане по-добре, когато се заинтересува от работата в Червения кръст или нещо друго. Прекалено енергична личност е, за да не допринася с нищо за усилията във военно време.
Надявам се всичко това да не ви потиска. Няма смисъл да ви казвам, че Биди се чувства прекрасно, защото не е така, но съм сигурна, че много скоро ще бъде по-добре. Във всички случаи засега оставам при нея, така че няма защо да се тревожите за нас.
Вдругиден е Нова година, 1940. Всички вие ми липсвате ужасно, понякога ми се иска да бях при вас, но след всичко, което се случи, знам, че взех правилното решение. Колко много бихме се тревожили всички за Биди, когато знаем, че е съвсем сама тук.
Трябва да спра, защото замръзвам. Ще отида да хвърля дърва в огъня във всекидневната, да дръпна затъмнителната завеса и да проветря. Биди и Мораг се връщат, виждам ги да вървят по пътеката от портата насам. Трябва да разчистим снега и да поръсим пътеката с пепел от бойлера, та горкият пощальон, който ходи пеша навсякъде, да ни донесе писмата, без да си счупи краката.
С много обич за всички ви. Ще ви пиша ДОГОДИНА.
Джудит
1940
Към края на март, след най-студената зима, каквато повечето хора не помнеха, най-лошият сняг и лед най-после изчезнаха и в Дартмур останаха само тук-там следи от тях в сенчести падинки или пък струпани край някоя каменна ограда. С удължаването на дните топлият западен вятър донесе мекота на въздуха, дърветата напъпиха и птиците се завърнаха в летните си местообитания, диви иглики осеяха високите плетове на Девън и в градината на Апър Бикли първите нарциси полюшваха жълтите си главички от ветреца.
В Корнуол, в Нанчероу, къщата се изпълни с изискани бежанци от Лондон, напуснали града и дошли да прекарат тук Великден. Томи Мортимър измъкна едноседмична отпуска от своята Гражданска защита и ръчната си помпа, а Джейн Пийрсън доведе двете си деца за цял месец. Съпругът й, солидният и добронамерен Алистър, сега беше във войската и във Франция, а бавачката й, по-млада, отколкото някой беше си представял, се беше върнала към сестринството и беше отишла да обслужва хирургическото отделение в една военна болница в Южен Уелс. Лишена от нея, Джейн храбро предприе пътуване с влак до Пензанс, разполагайки само със себе си за забавляване и укротяване на потомството си и щом пристигнаха, ги стовари на Мери Милиуей, докато тя се сгушваше на един диван, посръбваше джин с портокал, бъбреше с Атина и общо взето си живееше живота. Тя все още живееше в малката си къща на „Линкълн Стрийт“ и си прекарваше толкова добре, че не правеше никакви планове да напуска Лондон. Никога през живота си не се беше забавлявала толкова, като излизаше в града, обядваше в „Риц“ или „Бъркли“ с енергични подполковници от авиацията или млади гвардейски офицери.