— Но ти каза… Ти каза, че трябва да отидеш и да се срещнеш с адвоката си. Това е важно. Не трябва да се отлага.
— Няма да го отложа.
— Може би — плахо предложи госпожа Даг — госпожица Ланг ще се съгласи да я вземе при себе си. Точно от това има нужда госпожа Съмървил. Малко компания.
— Не, не мога да поискам това от Хестър Ланг. Прекалено много е да се иска такова нещо. Освен това Биди само ще стане подозрителна. — Тя се замисли дълбоко. — Ще я взема със себе си. Под претекст, че ще си устроим малка ваканция. Времето става все по-хубаво и Корнуол ще е чудесен. Ще отпътуваме заедно с колата.
— Къде ще живеете?
— В Нанчероу. При моите приятели.
Тя все още можеше да вземе Биди със себе си, сигурна в безграничното гостоприемство на Даяна Кеъри-Луис. „0, мила, разбира се, че можеш да я доведеш“, бе казала Даяна. „Не съм я виждала и винаги съм искала да се запознаем. Колко забавно. Кога ще дойдете?“
Но при несигурното състояние на Биди може би Нанчероу, в края на краищата, не беше толкова добра възможност. Гледката на една подпийнала Биди на вечеря под смразяващия поглед на Нетълбед беше абсолютно немислима.
— Но няма да отидем там. Ще отседнем в хотел. Може би „Митр“ в Пензанс. Ще позвъня и ще резервирам стаи. И ще бъда с нея през цялото време и ще я разходя с колата наоколо, ще й покажа къде живеехме. Ще й подейства добре. Тя стоя тук със скръбта си цяла зима. Време е нещо да се промени.
— Ами кучето? — попита госпожа Даг. — Не можете да го заведете в хотел.
— Защо не?
— Може да си свърши работата на килима.
— Сигурна съм, че няма.
— Мисля, че можете да го оставите при мен — предложи тя без особен ентусиазъм.
— Много сте любезна, но мисля, че ще се справим великолепно. И ще водим Мораг на разходки по брега.
— Много добре всъщност. Даг не си пада много по кучета. Смята, че трябва да живеят навън, а не в стаите.
Мисъл проблесна в главата на Джудит.
— Госпожо Даг, казвали ли сте на съпруга си… за госпожа Съмървил и празните бутилки?
— Не съм казала нито дума на никого. Само на теб. Даг обича бирата си, но не може да понася пияни. Не искам да ми каже, че трябва да престана да работя за госпожа Съмървил. Знаеш какви са мъжете понякога.
— Да — каза Джудит, която всъщност не знаеше. — Предполагам, че да.
— По-малко приказваш, повече ще свършиш, винаги казвам аз.
— Вие сте добра приятелка, госпожо Даг.
— Хайде, хайде, чудо голямо. — Госпожа Даг отново беше заприличала на себе си. Взе чашата си, пое глътка чай и веднага направи гримаса. — Отвратително. Студен като камък. — Тя скочи на крака и го изля в мивката.
— Направете нов, госпожо Даг, и аз ще се присъединя.
— Няма да си свърша работата при тази скорост.
— По дяволите работата — каза Джудит.
В Корнуол първата дългоочаквана лятна топлина вече беше дошла. Горещината, идваща от слънцето, се разхлаждаше от свежия бриз и мириса на море и цялата околност беше обвита с приятните, меки цветове на май: свежото зелено на младите листа и новата трева, кремавите свещници на цъфналите кестени, розовото на рододендроните, бялото на глога, бледолилавите филизи на люляка, които подаваха глави над градинските огради. Морето, спокойно под безоблачното небе, изглеждаше лъчисто, набраздено от аквамариново и зюмбюленосиньо и в ранните сутрини лека мъгла се стелеше на хоризонта, която по-късно изгаряше от горещото слънце.
В Пензанс многолюдните улици бяха окъпани в светлина и сенки. Джудит излезе от хотел „Митр“ и тръгна нагоре по „Чепъл Стрийт“ и до Грийнмаркет точно когато часовникът на банката удари дванадесет и половина. Беше много топло и тя носеше памучна рокля и сандали на бос крак. Вратите на магазините бяха отворени, тентите бяха навън, щайги с плодове и кореноплодни зеленчуци бяха наредени навън на тротоара. Мраморната плоча на един рибар представляваше море от натрошен лед, в което бяха изложени с втренчени мъртви очи цели трески, сардини и купчини проблясващи скумрии. Таблата на вестникаря бяха черни от сутрешни новини: „НЕМЦИТЕ СТИГНАХА ДО БЕЛГИЙСКИЯ БРЯГ“. И все пак до вратата му имаше обикновеното невинно сезонно изложение на дървени лопатки и тенекиени кофички, памучни шапки за слънце, мрежи за лов на скариди и спасителни пояси, които миришеха на гума от слънцето. Имаше дори няколко посетители, дошли от Лондон, Рединг или Суиндън. Млади майки с малки дечица, стари баби с вече подути глезени от новопридобитите си маратонки.
Тя мина през Грийнмаркет и в Ейвъртън, където стоеше малка, привлекателна къща в георгиански стил, която беше приютила канторите на „Трегартън, Оупи и Бейнс“. Зад вратата с полукръгъл прозорец отгоре коридорът беше осветен от стълбищен прозорец, а в кабинета, скрит от посетители с малка пролука като в будка за билети, седеше рецепционистката. Имаше звънец и Джудит позвъни, зънннн, и тя вдигна глава от пишещата си машина и дойде да приеме новодошлата.