Биди вдишваше ароматния въздух.
— Прилича на картина на Моне. — Мораг подскачаше напред. — Каква е тази малка къщичка?
— А, това е колибата. Взех ключа. Леля Лавиния накарала да я построят за Атина и Едуард Кеъри-Луис. Те идвали тук като на лагер през лятото.
— Искаш ли да ми я покажеш?
— Да, така мисля.
Тя тръгна пред Биди, като навеждаше глава под ябълковите клони. Изкачи дървените стъпала и усети топлата миризма на креозот. Пъхна ключа в ключалката и отвори вратата. Видя койката с аленото и одеяло, където беше намерила и изгубила любовта си.
„Това е само началото на любенето.“
Но беше краят.
„Безсмислено е да отдаваш любовта си не на когото трябва.“
Тя си спомни пчелата, която бръмчеше под покрива. Погледна нагоре и видя, че там пак има паяжини, и очите й се напълниха със сълзи.
— Джудит!
Биди, зад нея.
Тя избърса сълзите и се обърна.
— Толкова е глупаво.
— Ти и Едуард?
— Трябваше да дойда. Не съм идвала тук оттогава. Трябваше да дойда днес.
— За да го прогониш?
— Предполагам.
— Още ли боли?
— Да.
— Това сега е твое — каза Биди. — Можеш да го изпълниш със свои собствени преживявания, да си създадеш собствени спомени. Беше смело да дойдеш.
— Точно сега не се чувствам много смела.
— И освен всичко друго можеш винаги да го използваш като резервна стая. Например за гости, които хъркат.
И изведнъж глупавите сълзи спряха и двете се разсмяха. Биди прегърна Джудит и я изведе навън през вратата, заключиха отново и тръгнаха назад през овощната градина. А докато вървяха, чуха господин Бейнс да ги вика от къщата и забързаха през градината, за да му разкажат незабавно, без да губят време, за плановете, които току-що бяха направили.
— Тук Нанчероу.
— Даяна, тук е Джудит.
— Мила! Къде си?
— В Дауър Хауз. Преместих се вчера. Тук живея.
— Каква радост! Дори не знаех, че си дошла насам.
— Доведох Биди с мен. И кучето й. Взехме ключовете в понеделник и после вчера се преместихме.
— Завинаги?
— Не съм сигурна. Поне засега. Божествено е. И трябва да ти благодаря толкова много за оставените мебели. Мисля, че трябва някак да ти платя за тях…
— Божичко, не споменавай това, иначе Едгар ще бъде смъртно обиден. Боя се, че оставихме някои празноти, като взехме всички онези неща, но исках децата наистина да имат поне по един малък спомен от скъпата леля Лавиния.
— Празнотите едва се забелязват. Някой ден ще ги запълня със собствени неща. Как са всички?
— О, прекрасно. Току-що тук беше Едуард за два дни. Напълно неочаквано. Но командирът му му дал отпуска за уикенда и беше върховна радост да го видим отново. Много ми е неприятно, че го пропусна за толкова малко.
— … Как е той?
— Изглежда малко уморен и отслабнал, спа повечето време, но докато стана време да се връща в мрачния Кент или където там е отново, беше заприличал на себе си. Казах му, че си купила Дауър Хауз и той много се зарадва, както и всички ние, разбира се. Каза, че това е все едно да се запази къщата за семейството, и да ти кажа, че когато следващия път си дойде, ще слезе да те види и да се убеди, че няма да правиш някакви радикални промени или подобрения.
— Какво си представя, че мога да направя?
— Ами не знам. Да построиш крило за балове или нещо такова. Кога ще те видим? Ела за обяд. Доведи леля си и кучето на обяд. Кога ще стане? Утре?
— Не можем утре, защото трябва да отидем до Сейнт Джъст и да говорим с Филис Еди. Искам тя да дойде и също да живее тук с момиченцето си. Надявам се веднага да се съгласи, но човек никога не знае.
— Миличка, всичко е по-хубаво от Сейнт Джъст. Тогава в петък? Обяд в петък?
— Би било чудесно. И искам да привлечеш Биди за Червения кръст.
— Съвсем сигурно ще ни дойде добре малко свежа кръв. Барбара Паркър Браун е станала ужасно важна и всички освен мен треперят от нея. Непрекъснато ни се казва, че войната изважда на бял свят най-хубавото у хората, но у нея категорично извади най-лошото. Миличка, а какво да правим с всичките ти неща тук? Искаш ли да ги вземеш или предпочиташ да ти ги пазя?
— Ще си ги взема и тогава ще получиш обратно розовата си спалня.
— Колко тъжно. Краят на една ера. Ще накарам Мери да ги опакова и ще ти ги изпратим с трактор или нещо друго.