— Това съвсем не е спешно. Как е Атина?
— Става все по-огромна. Аз стягам креватчето. С бяла английска бродерия, много е хубаво. Ще ти го покажа, като дойдеш. Петък на обяд. Ще отида да кажа на госпожа Нетълбед отсега, за да заколи угоеното теле или да извие врата на една от старите кокошки на Лъвдей. Дотогава, миличка. Благодаря, че се обади. Страхотно е да знам, че отново си при нас. Довижданее!
Дауър Хауз,
Розмълиън,
Корнуол
Събота, 25 май
Мили мамо и татко,
Отново мина много време, откакто не съм ви писала. Много съжалявам, но станаха толкова много неща. Най-важното, не ви ли харесва много тази хартия за писма? Намерих я в едно чекмедже и не можах да устоя и да не я използвам. Беше в Кутия от „Хародс “, цялата щампована и просто ме чакаше.
Както виждате, преместихме се. Биди, кучето й и аз. На Биди много й харесва, тя се поизправи като разплетена прежда, изглежда по-добре от всякога. Мисля, че тя намира тази къща много спокойна и в нея няма спомени за Нед. Освен това винаги е харесвала Корнуол и този следобед ще слезем до морето и ще плуваме. Надявам се да даде под наем Апър Бикли и да остане поне за лятото, но тази уговорка е отворена и тя ще си реши.
Вчера отидохме с колата до Сейнт Джъст да видим Филис. Тя живее при родителите си и там няма къде да се обърнеш, но след като поздравихме и пихме неизбежния чай с шафранов кейк, Биди и аз успяхме да я измъкнем навън на полянката за простиране на прането, седнахме на тревата и я поканихме да вземе Ана и да дойде да живее тук. (Ана е прелестна, щъпурка наоколо и се мъчи да казва някои думички. За късмет прилича на Филис, а не на Сирил, чиято единствена хубава черта май бяха веждите.) Така или иначе, предложението трябваше да бъде осъзнато за минута-две, после Филис избухна в сълзи, беше залята от радост и благодарност. Уговорката е (с одобрението на господин Бейнс), че ще й плащам нещо като заплата за поддържането, така че няма вечно да се ограничава без пукнат грош, а тя получава и малко пари от флотата и няма да плаща наем, така че всичко ще е наред. Мислех, че може би няма да й се иска да остави майка си и да замине толкова далече (всъщност в мили не е далече, но не е и на една крачка), но тя се отнесе съвсем философски към това и когато казахме новината на майка и, стори ми се, че и на нея много й олекна, защото, честно казано, къщата в Сейнт Джъст е пренаселена съвсем нехигиенично.
В петък заведох Биди на обяд в Нанчероу. Малко се тревожех как ще се разбират с Даяна, защото много си приличат в някои неща, а понякога сходни хора не стават приятели. Но нямаше защо да се безпокоя, защото се разбъбриха за нула време и избухваха в смях от едни и същи глупави вицове. Биди ще се присъедини към Даяна в групата на Червения кръст, което ще й даде възможност да участва в работата за войната. Междувременно тя се настани тук като котка с масло в лапите и както казах, става по-отпусната и старата й забавна природа се връща с всеки изминал ден. Не бях си давала сметка какво напрежение е за нея ден след ден да се влачат в къща, толкова изпълнена със спомени за Нед.
Нямам търпение да ви покажа своята чудесна нова къща. Не е ли късмет за мен да съм притежател на къща, да имам собствен покрив над главата, а още да нямам деветнадесет години?
Няма винаги да остана тук. Наистина искам да постъпя в Женската помощна служба на военноморските сили, но първо трябва да уредя всичко и всички. Може би това ще стане към края на лятото.
Сега трябва да отида да помогна на Биди. Едно от таванските помещения е оставено затрупано със стари куфари и парчета килими и прочее и тя започна да го разчиства. В момента имаме само три спални, а Филис и Ана ще спят на тавана в стаята на Изабел. Но мисля, че ако върви все така, ще ни трябва още една спалня, така че след като разчистим целия боклук, ще я боядисаме и ще купим някои мебели.
Военните новини са ужасни. Съюзниците са паднали при Дюнкерк. Полковник Кеъри-Луис е убеден, че целите британски експедиционни сили ще бъдат или унищожени, или пленени. Всичко става с такава безумна скорост, че когато получите това писмо, Бог знае в какво състояние ще са нещата. Но господин Бейнс е абсолютно сигурен, че в края на краищата ще спечелим войната, така че и аз реших да бъда сигурна.
Така че не се тревожете за нас. Знам, че е трудно, когато всички сме толкова далече едни от други, но знам също и че каквото и да стане, всички ще бъдем добре.