— Добре, ами когато Сирил дойде в отпуска? Той ще иска да бъде с теб и Ана. Така че и той ще дойде тук. Освен, разбира се, ако не отиде при майка си и баща си.
— О, няма да поиска това.
— Ами не можете да спите всички заедно. В една и съща стая. Не е редно. Ана вече не е мъничко бебе.
Филис изглеждаше малко смутена.
— Досега се оправяхме.
— Добре, не искам да се оправяте в моята къща. Няма нужда. Така че е уредено. Тази стая е за Ана. Време е да се научи да спи сама. И ще купим подходящо по размер легло, така че ако случайно дойде друг гост, ще преместим Ана и той ще спи на леглото й. И ще сложим килим на този под…
— И малко линолеум ще свърши работа.
— Линолеумът е ужасно студен. Трябва да е килим. Син, смятам. — Като си представи син килим, тя се огледа наоколо. Мансардата беше просторна и проветрива, но имаше само един тавански прозорец и скосеният таван я правеше малко тъмна. — Ще боядисаме стените бели, това ще я направи по-светла, и може би ще сложим бордюр с картинки около стените. Единственият проблем е, че няма камина. Ще трябва да измислим как да я отопляваме през зимата.
— Парафинова печка ще свърши работа.
— Не обичам парафиновите печки. Винаги съм ги смятала за малко опасни…
— Аз пък обичам миризмата им.
— Но Ана може да я катурне и целите ще станем само дим и пепел. Може би…
Но не продължи, защото от долния етаж се чу затръшване на входната врата и глас, писклив от вълнение, който извика:
— Джудит!
Лъвдей. Тя и Филис отидоха до площадката, провиснаха над парапета и бяха възнаградени с вида на Лъвдей, която пердашеше нагоре по стълбите.
На първата площадка тя се спря.
— Къде си?
— На тавана.
Тя продължи по таванските стълби. Лицето й беше пламнало от тичане и горещина, къдрите й подскачаха, виолетовите й очи бяха разширени от екстаз и радост. На половината път нагоре тя вече им заговори.
— …Няма да повярвате… Гас току-що ми се обади… — Тя спря да си поеме дъх, сякаш беше тичала по целия път от Нанчероу, а не само по стълбите на Дауър Хауз. — Обади се преди около половин час. От Саутхемптън. Болница. Ранен. С патерици. Но е добре…
Килими, линолеуми, печки бяха забравени мигновено. Джудит нададе вик на триумф и зачака с разтворени ръце. Те се прегърнаха и разцелуваха, заскачаха като деца. Лъвдей беше все още със старите си мръсни дънки и с измъкната над тях риза, още миришеше на крави, но това нямаше значение, нищо нямаше значение освен това, че Гас беше жив.
Накрая те спряха да танцуват наоколо и Лъвдей рухна на горното стъпало.
— Не ми остана дъх, дойдох с велосипед до Розмълиън и го оставих до двора на църквата, и уверявам ви, че тичах по целия път нагоре по баира. Просто не можех да дочакам да ви кажа.
— Можеше да се обадиш по телефона.
— Исках да бъда тук. Исках да видя лицата ви.
Лицето на Филис обаче беше загрижено.
— Ранен? Сериозно ли? Как е ранен?
— Не знам. Улучен в крака, предполагам. Нямахме време да говорим. Съвсем след малко ни прекъснаха. Но той утре си заминава за Шотландия и ще ми пише…
— Как, за Бога, се е измъкнал от Франция? — Джудит искаше да знае. — Как е избягал?
— Нали ви казах, нищо не знам. Нямаше време да ми каже. Разбрах само, че е в безопасност и е жив…
— Това е някакво чудо.
— И аз така си помислих. Подкосиха ми се краката. И мама каза, че всички трябва да дойдете тази вечер в Нанчероу, а татко ще отвори шампанско. Всички, Филис, Ана и Биди, така че да направим истинско парти…
Биди. За момент, прочели мислите си, и трите млъкнаха. Гас беше спасен, но Нед никога нямаше да се върне. Дори радостта на Лъвдей за момент беше помрачена.
Тя попита с притихнал глас:
— Къде е Биди?
— В кухнята.
— По дяволите, надявам се, че не ме е чула, като нахлух и изпищях така новината. Трябваше да си помисля. Но аз просто не мислех.
— Разбира се, че не си мислела. Защо трябва да мислиш? Не можеш да не бъдеш щастлива. Дори смъртта на Нед не може да ни накара да не се радваме за теб. Мисля, че всички трябва да слезем долу и да й кажем. Тя е толкова благородна, че дори да се почувства малко огорчена и нещастна, никога няма да го покаже. Тя вече е много по-добре, дори произнася името на Нед с почти спокоен тон. И ако започне да изглежда малко унила, ще й кажем за партито с шампанско и ще проявим огромен интерес към нейния сироп от бъз.
Ардрей Хауз
Банчари
Абърдийншър
Петък, 21 юни
Моя мила Лъвдей,
Най-после се появи възможност да ти пиша. Когато се върнах в Абърдийн, отново ме пъхнаха в болница, но като чели всичко върви добре и вече съм си вкъщи, все още с патерици, но оздравявам. Майка ми намери сестра да ме превързва и така нататък. Тя има телосложение на борец и говори неспирно, така че се надявам да не се наложи да стои тук много дълго. Беше чудесно да говоря с теб и съжалявам, че ни прекъснаха така рязко, но болничните номератори са много строги при определяне дължината на разговора. От два-три дни преди това все се опитвах да пробия, защото не беше обаждане у дома. Ако не беше обстоятелството, че в момента не съм особено бързоног, щях да прескоча оградата, да взема влака и да дойда в Корнуол и да ви видя всичките. Корнуол е много по-близо до Саутхемптън, отколкото Шотландия, и дългото пътуване с влак до Абърдийн трая цяла вечност.