Ние с Лъвдей ще бъдем кръстници, но Клементина няма да бъде кръстена, докато баща й не получи някаква отпуска и не успее да дойде тук. Наистина е вълнуващо да има край теб малък нов живот, но не мога да реша защо е така, след като всички знаехме от месеци, че тя ще се появи.
Докато бях в Нанчероу, старият доктор Уелс намина отново. Каза, че е за да види как сме всички и да провери как са майката и детето. Полковникът отвори бутилка шампанско и намокрихме с него главичката на бебето. (Той е голяма работа при отварянето на бутилки с шампанско.) Страх ме е, че някой ден ще му се свършат, защото няма вече откъде да си набави други. (Мисля, че ще запази поне една за деня, когато ще празнуваме победата.) Така или иначе, докато ние си посръбваме и се веселим, старият доктор Уелс дойде с истинска причина втория път, която беше да ни каже, че Джеръми е в морска болница някъде край Ливърпул. Всички бяхме ужасени и шокирани, защото за пръв път научихме за това, но старият доктор Уелс каза, че два часа през нощта (когато при това Атина е била в разгара на раждането) едва ли е подходящ момент за съобщаване на подобна новина. Колко е мил само! А вероятно е изгарях от желание да каже на всички.
Да се върнем на същността. Джеръми. Неговият разрушител е бил торпилиран и потопен в Атлантика и той с още трима души попаднали в морето, покрити с масло и увиснали на необръщаема гумена яхтформа, докато не ги забелязал и прибрал, търговски кораб. Непоносимо е да си представиш това, нали? Дори през лятото Атлантическият океан вероятно е леденостуден. При това той е страдал от стоенето във водата и изтощение и изгаряния по ръцете от експлозията, така че щом търговският кораб пристигнах в Ливърпул, бил веднага закаран в тази морска болница и още е там. Госпожа Уелс замина за Ливърпул с влака, за да седи до леглото му. Когато го изпишат, ще трябва да получи отпуска по болест, така че дано скоро да го видим. Не е ли изумително, дори цяло чудо, че е бил забелязан и спасен? Не знам как оцеляват хората при подобни обстоятелства. Мисля, че успяват, защото алтернативата е немислима.
Треската от нашествието е заляла страната ни и ние всички даряваме алуминиеви чайници и канчета в Женската доброволческа служба, за да ги претопят и да ги превърнат в спитфайъри и хърикейни. Трябва да отида до Пензанс и да купя цял куп ужасни емашхирани заместители, които се олющват и загарят, но няма как. Местната Доброволна защита вече се нарича Пазител на дома, което звучи много по-внушително и всички се записват. Полковник Кеъри-Луис пак е в униформа и поради опита си в Първата световна война е назначен за командващ офицер на отряда в Розмълиън. Вече ги снабдиха с униформи и оръжие, селската община в Розмълиън сега се казва Щаб на местната гвардия, вече си имат телефон и дъска за обяви, и всичко, и учат строева подготовка.
Освен това всички черковни камбани млъкнаха много скоро след Дюнкерк и трябва да бият само ако трябва да ни съобщят, че немците са нахлули. Един нещастен старец, пастор на отдалечена енория, не чул за това или чул, но забравил, и местният полицай го намерил да дърпа въжето, камбаната кънтяла далече от камбанарията, и го арестувал веднага. Друг мъж бил глобен с двадесет и пет паунда за разпространение на слухове. Бил в местната кръчма и разправял на всички, че двадесет немски парашутисти, преоблечени като монахини, са кацнали в Бодмин Мур. Съдията казал, че е имал късмет, защото е можел да влезе в затвора заради пораженски приказки.
Другото е, че всички местни указателни знаци са премахнати, така че ако попаднеш на далечен корнуолски кръстопът, не знаеш накъде да вървиш. Биди не мисли, че това е кой знае каква блестяща идея. Според нея висшестоящите си въобразяват, че взвод от немски брониран корпус, който прегазва Пензанс, погрешно ще завие надясно и ще стигне до Ламорна Коув. Където несъмнено някой ще опита да им продаде чай с каймак и кифлички.
Но въпреки присмеха ни, всичко е ужасно непосредствено и близко. Фалмът беше бомбардиран преди около две седмици и всяка вечер слушаме съобщения за въздушни боеве над Кент и Канала, едва можем да вярваме, че бойните пилоти се справят толкова блестящо, като свалят немските бомбардировачи от небето. Едуард Кеъри-Луис е един от тях и има снимки във вестниците на млади пилоти, които седят на слънце на шезлонги и плетени столове. Но всички са екипирани и само чакат команда „Излитай бързо“, което значи, че поредната ескадра от немски щуки е на път към нас. Прилича малко на Давид и Голиат. И, разбира се, островите в Канала вече са окупирани, националното знаме на Британското кралство е смъкнато и се веят пречупени кръстове. Поне там не е имало големи боеве и много убити. Нито изстрел не е гръмнал, всичко е било в пълен ред и единствената съпротива е оказана от пиян ирландец, който забил юмрук в носа на немски войник.