Ние тук сме добре. Биди изпълнява дежурства в Женската доброволческа служба и събира разни неща за бойците, а Филис завърши боядисването на таванската стая за Ана и утре ще дойде човек да ни постели мокета. Той е син с лек десен и трябва да приляга плътно към стените. Мисля, че ще стане хубаво.
Филис е много доволна тук и Ана бързо заяква. Тя е чудесно детенце, спи много и не създава проблеми. Филис е любяща, но съвсем строга с нея. Сирил е в Средиземно море, в Малта, струва ми се, но не трябва да го казваме. Бил е изпратен на курсове и сега е квалифициран механик в машинно отделение, каквото и да означава това. Предполагам, че е малко над огняр. Във всеки случай са го направили старши моряк и вече е получил нашивка. Изпратил е на Филис своя снимка, в униформа, с нашивката на преден план и контешко кепе на главата. Изглежда много загорял и як. Странното е, че макар винаги да съм знаела за Сирия, всъщност никога не съм го виждала. Не е много хубав, но Филис много харесва снимката и казва, че страхотно се е разкрасил.
Надявам се, че всички сте добре. Боя се, че писмото стана доста дълго, но в това необикновено време, в което живеем, се оказва, че искам да опиша всичко.
Обичам ви двамата и Джес,
Джудит
Дауър Хауз, като всички уважаващи себе си джентълменски жилища, построени през деветнадесети век, притежаваше откъм задната си врата редица пристройки. Стара барака за карети, барака за сечива и инструменти, друга за садене и консервиране, склад за въглища и дърва, външна тоалетна (известна като тоалетна за камериерките) и пералня. В нея беше традиционният бойлер и много важната преса, както и всичко за свързаното с тях много трудоемко докарване на вода и палене на огън. Гладенето ставаше на кухненската маса, постлана с одеяла и стари чаршафи с помощта на плоски ютии, които трябваше да се нагряват върху кухненската печка.
Когато я купиха семейство Боскауен обаче, Лавиния Боскауен за благополучието на Изабел направи множество дръзки модернизации. Бараката за карети стана гараж. Нова тоалетна беше построена вътре в къщата в дъното на малък коридор, който идваше от миялната, а камериерската тоалетна беше оставена за градинаря, ако внезапно бъде изненадан, докато копае репите си. Пералнята беше превърната в склад за ябълки, картофи и кошници запазени яйца, а огромната мивка, в която можеше да се побере кон и беше монтирана толкова ниско, че да си потрошиш гърба, беше махната и откарана някъде. Мястото й заеха две дълбоки глинени мивки с преса, закрепена между тях. Накрая старите плоски ютии бяха изхвърлени и на Изабел беше поднесена съвременна електрическа ютия.
Тя беше си помислила, че е в рая.
Филис Еди години по-късно се почувства по много подобен начин. След унилата къщичка в Пендийн и после претъпканата миньорска къщурка на майка й домашните условия на Дауър Хауз й се сториха самия връх на лукса. Като гледаше как вряла вода тече направо от крана в мивката или ваната, не преставаше да се изумява. Миенето на чиниите и прането — неща, които винаги й се бяха стрували безкрайно робуване, се бяха превърнали едва ли не в приятно задължение — толкова бързо и лесно се извършваха. Колкото до банята тук, тя беше хубава почти колкото онази в Ривървю с дебелите си бели хавлиени кърпи на горещата релса, с веселите памучни перденца, развявани от вятъра, и с добре познатия аромат на лавандулов тоалетен сапун „Ярдли“.
Колкото до винаги очаквания с ужас ден за пране понеделник, сега Филис го чакаше почти с нетърпение. С пелените на Ана се оправяше всеки ден и ги заканваше вън на въжето като изложба на бели знамена. Чаршафите и кърпите все още отиваха в обществената пералня, но живеещите в къщата бяха само четири и всички други части на домашното пране, да не говорим за блузите, бельото, памучните рокли, престилките, полите и панталоните, късите и дългите чорапи се слагаха в двете големи кошници всеки понеделник сутрин.
Обикновено Филис и Джудит правеха това заедно, докато Ана седеше на пода в миялната и играеше с щипките за пране. Филис имаше дъска за изтъркване на прането за белите неща и огромен калъп сапун „Сънлайт“ и когато някоя възглавница или дреха й се струваха достатъчно чисти, тя ги прекарваше през пресата към другата мивка, където Джудит ги плакнеше в чиста вода. Работейки двете, те обикновено свършваха всичко и го окачваха на въжето да съхне за около час. А ако валеше дъжд, всичко се нагъваше по ребрата на кухненския скрипец и се издигаше към топлия таван над печката.