Днес не валеше. Небето беше замъглено и беше много топло, но не валеше. Поривист западен вятър постоянно движеше облаците и от време на време те се разделяха и се показваше синьо небе със струя гореща слънчева светлина.
Дори при отворена задна врата миялната беше влажна и запарена, миришеше на сапун и чисто мокро пране. Но ето и последното парче — малка престилчица на Ана — е изпрано, изплакнато, изцедено и хвърлено върху купа влажни дрехи в плетената кошница.
— Това е за другата седмица — каза доволно Филис и дръпна запушалката, за да пусне сапунената вода да избълбука в канала. Докато я гледаше да изтича, посегна и отметна косата си от влажното си чело. — Ама че е топло! Плувнах в пот.
— Аз също. Хайде, да излезем на чист въздух. — Джудит се наведе и вдигна тежката кошница до бедрото си. — Ти донеси щипките, Ана. — Тя излезе навън и западният вятър задуха по бузите й и през тънката басма на лепкавата й от влагата пола.
Поляната за простиране на пране заемаше пространството между гаража и задната врата. Тревата беше напръскана с маргаритки и нисък жив плет от ескалония, натежал от сякаш налепени розови цветове, разделяше поляната от чакъления подход към сградата от портата. Двете заедно се навеждаха и изправяха и закачиха прането с щипки на въжето. Вятърът превръщаше мокрите калъфки на възглавниците в квадратни балони и издуваше ръкавите на ризите.
— Колко ли е пълно с пелени сега в Нанчероу? — каза Филис, като заканваше чаена салфетка. — Кой ще се занимава с тях, как мислиш?
— Мери Милиуей, кой друг?
— Не искам да съм на нейно място. Обичам децата, но никога не съм искала да бъда бавачка.
— Нито пък аз. Ако трябва да постъпя в службите обаче, бих избрала да бъда момиче в пералнята.
— Трябва да се прегледаш главата ти наред ли е.
— Хич няма нужда. Да простираш пране е много по-приятно, отколкото да изпразваш ужасните нощни гърнета на старците.
— Кой говори за нощни гърнета?
— Аз.
— Аз пък ще бъда дамска прислужница. Ще правя прически и ще слушам за всички скандали на високопоставените.
— И ще си имаш работа с внезапни избухвания, и ще трябва да седиш там до три часа сутринта? В очакване Мадам да се върне от бала? Мисля, че това е…
— По хълма се качва кола.
Джудит се ослуша. Така беше. Те замълчаха, леко заинтересувани, като очакваха шофьорът, който и да беше той, да се изкачи на хълма. Но колата забави, смени скоростта и се появи на портата. Гумите захлопаха по чакъла и спряха пред входната врата.
— Знаеш ли какво? — каза Филис без нужда. — Имаш посетител.
— Да — потвърди Джудит.
— Знаеш ли кой е?
— Кой?
Джудит пусна щипките, които държеше в кошничката им и отмести фустата на Биди към Филис. Усети как глупава усмивка се появява и разстила по лицето й.
— Това е Джеръми Уелс.
И отиде да го посрещне.
Джеръми Уелс. Над въжето за простиране Филис скришно гледаше и закачи фустата надве-натри, като се мъчеше да не зяпа. Но това беше трудно, защото дълго беше чакала да зърне Джеръми Уелс. Младият доктор, с когото Джудит се беше запознала във влака от Плимут преди няколко години, и тогава беше само на четиринадесет, но го беше харесала. После толкова странно го беше срещнала отново при Кеъри-Луисови в Нанчероу, а Филис, като чу за това необикновено стечение на обстоятелствата, реши веднага, че това е предопределено, написано от звездите, една от онези любовни истории, които трябва да имат щастлив край.
Джудит, разбира се, се правеше, че няма нищо подобно. „О, не ставай толкова глупава“, повтаряше тя на Филис, когато правеше престорено свенливи забележки за младия доктор. Но тя беше достатъчно горда, когато той постъпи в Кралската флота и достатъчно разстроена, когато научи, че е бил взривен с кораба си и се е люшкал в Атлантика Бог знае колко дълго. Филис не знаеше кой кошмар е по-голям — горящ кораб с нажежени до червено палуби или неизбежната принуда да скочиш в тъмното, дълбоко, студено и негостоприемно море. Нито Филис, нито Сирил някога бяха се учили да плуват. Но така или иначе е бил спасен и ето го сега най-после, изглежда здрав и прав, доколкото Филис можеше да види. Жалко, че не беше с униформа. Би искала да го види униформен. А сега само сив фланелен панталон и синя памучна риза. Но Джудит явно не намираше това за лошо, защото го прегърна здраво и го целуна по бузата, ето ги сега двамата, и двамата говореха един през друг, и двамата бяха ухилени като чеширски котки.