Всичко беше много потискащо. Джудит въздъхна.
— Толкова много битки. Битката на Франция. Битката на Британия…
Тя не продължи. Знаеше какви ще са следващите думи на Джеръми.
— А Едуард е в центъра на всичките.
— Да, знам.
— Знаеш ли нещо за него?
— Само семейни новини.
— Не ти ли пише?
Тя поклати глава.
— Не.
— И ти не му пишеш?
— Да.
— Какво е станало?
— Нищо.
— Това не е вярно.
— Истина е. — Тя го погледна. — Нищо. — Но никак, никак не умееше да лъже.
— Ти обичаше Едуард.
— Всички го обичат. Мисля, че е човек, роден да бъде обичан. Сигурно на земята е гъмжало от орисници, когато се е раждал.
— Нямах това предвид.
Джудит наведе очи. В градината дърветата шумоляха от вятъра, две-три чайки кръжаха с крясъци високо над главите им. Но тъй като тя мълчеше, той заговори отново.
— Знам какво говоря. Разбрах в онази последна неделя, когато всички седяхте в градината на Нанчероу преди обяда. Ние с Едуард донесохме питиетата, ти вдигна очи и го видя, и около теб възникна аура на такава радост, сякаш беше щракната електрическа лампа. И той дойде да си поговори с теб, това беше като някаква магия, кръг от искряща светлина ви обграждаше… Държеше ви настрана от всички нас.
За нея беше почти непоносимо да й напомнят това.
— Може би съм искала точно това да си помислите всички — каза тя.
— След обяда двамата ни оставихте и дойдохте да видите госпожа Боскауен. А после Едуард се появи на залива, но теб въобще не те видяхме, защото си беше заминала. Напуснала беше Нанчероу. Нещо беше станало, нали?
Той знаеше. Нямаше смисъл да отрича.
— Да. Стана. Стана и мислех, че чувствата му към мен са толкова дълбоки, колкото моите към него. Мисля, че винаги съм обичала Едуард, Джеръми, от първия миг, когато го видях. Има нещо неустоимо около човек, който може да превърне най-баналната ситуация в празник. А той винаги е имал тази невероятна дарба, още докато беше ученик. — Тя се обърна и се усмихна на Джеръми. Крива усмивка, но той отговори моментално със своето познато окуражително ухилване. — Но само ти единствен от всички си разбрал това!
— Да.
— Въобразявах си, че той изпитва същото към мен. Но не беше така, разбира се.
— Той беше твърде силно привързан към теб.
— Но не и обхванат от идеята за постоянно обвързване.
— Той е прекалено млад за обвързване.
— И на мен ми каза това.
— И ти реши да сложиш край?
— Отидох твърде далече и казах прекалено много. Трябваше да се върна назад.
— И да напуснеш Нанчероу?
— Не можех да остана. Не в къщата, не с него и семейството. Не и да го виждам всеки ден. Сигурна съм, че разбираш!
— Мога да разбера края на една любов. Но не и края на едно приятелство.
— Не знам. Атина може би знае, но аз нямам нейния опит.
— Още ли си влюбена в Едуард?
— Опитвам се да не бъда. Но предполагам, че човек никога не разлюбва обекта на първата любов в живота си.
— На колко години си?
— На деветнадесет. Току-що ги навърших.
— Толкова си млада.
— Ще се оправя — каза тя.
— Тревожиш ли се за него?
— Непрекъснато. Някъде в дъното на съзнанието си. Гледам във вестниците снимките на въздушни боеве със спитфайъри и въпреки че мисля за Едуард, е невъзможно да го идентифицирам с всичко това. Може би той не само е чаровен, но и очарован. В едно можем да сме напълно сигурни: каквото и да прави той, го прави с удоволствие.
Джеръми се усмихна разбиращо.
— Знам какво имаш предвид и съжалявам, че полюбопитствах. Не исках да навлизам в интимния ти свят. То е само защото познавам Едуард твърде добре… С всичките му предимства и недостатъци. И бях загрижен. Боях се, че ще ти причини болка.
— Това приключи. И мога да говоря за него. И нямам нищо против да знаеш.
— Добре. — Той допи кафето си. Остави чашката и погледна часовника си. — Сега, ако искаш да ми покажеш владенията си, време е да започнем, защото скоро ще трябва да тръгвам.
Те станаха от столовете си и излязоха навън, мирният покой на старите стаи разсея и последното стеснение, съществувало между тях. То беше заменено с гордостта на Джудит от притежанието й и безграничния ентусиазъм на Джеръми. Разбира се, той много пъти беше идвал в къщата по времето на леля Лавиния, но никога не беше отивал по-далече от всекидневната и трапезарията. Сега се впуснаха в редовна инспекционна обиколка, като започнаха от тавана и новата детска стая и свършиха в кухнята.