— Каза ли и, че идваш при мен?
— Да.
— Под какъв предлог? По каква причина?
— Казах й ужасна измислица и съобщих, че имаш грип и си съвсем сама и някой трябва да те гледа.
— Божичко! — измърмори Биди тихо.
— За щастие, тя сякаш повярва. Отидох да се сбогувам с нея. Не казах довиждане на никого от останалите, защото всички бяха отишли при скалите да плуват. Едуард също. И на него дори не му казах довиждане.
— Може би толкова по-добре.
— Да. Може би.
— А колко време ще останеш при нас?
Джудит прехапа устна.
— Само малко. Докато успея да се стегна. Така добре ли е?
— Надявам се това да трае дълго, защото много обичам да си тук. А сега знаеш ли какво мисля? Трябва ли да ти кажа какво мисля? — И тя каза на Джудит какво мисли, и това бяха неща, които беше чувала хиляди пъти по-рано. Клишета, може би, но пък бяха станали клишета само защото всички се бяха потвърждавали отново и отново. — Първата любов винаги е тази, която наранява най-силно. По-добре риба в морето, отколкото вън от него. Ти никога няма да забравиш Едуард, но животът не свършва на осемнадесет години, защото това е само началото. И накрая времето е велик доктор. Всичко това ще отмине. Колкото и болезнено да е едно разбито сърце, ще се възстановиш.
Когато тя стигна към края на всичко това, Джудит започна почти да се усмихва.
— Какво толкова смешно има? — попита Биди, леко засегната.
— Нищо. Просто започваш да напомняш онези трактати, които хората бродират с кръст-бод и закачват в спалнята на някой друг.
— Имаш предвид „Север или юг, най-добре е тук“?
— Не съвсем.
— Ами тогава това:
— Майка ми държеше този да виси и в свещеническата служба. Нямаше нищо друго за четене освен текста на пакетите Бронко.
— Това е стихотворение, а не пословица. Или мото. Нали знаеш, нещо като „Рибата е още в морето, а той слага тигана“.
— Тъкмо се сетих за една чудесна. „В ъглите на живота вятърът духа най-остро“. Звучи ужасно приповдигнато, но всъщност нищо не значи.
Внезапно те и двете се разсмяха.
— Ох, Биди… — Джудит се наведе и прегърна Биди, и съответно беше гушната и милвана, и полюшвана леко насам-натам, като бебе… — знаменита си. Наистина съжалявам за всичко.
— Не можеш да спреш любовта. И не мисли, че трябва постоянно да се правиш на весела. Малко униние няма да ми развали настроението, особено като знам от какво е предизвикано. Главното е човек да е непрекъснато зает. Имам да скроя и ушия всичките завеси и цял списък от неща, с които Боб смята, че трябва да се запасим в случай, че започнат да не достигат на пазара. Като парафин например. Така че ни чака голямо пазаруване. Защо не се изкъпеш и облечеш? Госпожа Лапфорд е в кухнята и ти пържи бекон. Ще бъде страшно обидена, ако не дойдеш и не го изядеш.
Биди беше права. Заетостта, за предпочитане без много да мислиш, беше най-важното. Най-лошото мина, беше изречено, нямаше нужда да се споменава отново. Биди я разбра.
След банята и малко чисти дрехи от куфара тя слезе долу и беше сърдечно поздравена от госпожа Лапфорд и госпожа Даг, като и двете казаха колко прекрасно изглежда и колко е хубаво отново да си имат малко компания. После си изяде закуската и двете с Биди седнаха на кухненската маса и направиха списък на покупките. Парафин и свещи, електрически крушки. Бензин за моторната косачка. Кутии със сапун. Игли за шевната машина и макари с черни конци за черните пердета и винтове за закрепване на тел над прозорците. После ежедневно необходими неща. Храна за Мораг, масло и макарони, пресни пилета и картофи, бисквити и хляб. Две бутилки джин, две с уиски, сифон със сода, тоник и три лимона.
— Прилича ми на парти.
— Не е. Просто редовно снабдяване. Може би ще поканим малко гости през уикенда, когато Боб отново си е вкъщи. А, запиши и шоколадови бисквити.
Когато бе завършен, списъкът стана твърде дълъг. Биди взе портмоне и кошница и двете излязоха, влязоха в колата и подкараха надолу по хълма към малкото градче.
Този следобед, след като изядоха обяда, който госпожа Лапфорд беше им приготвила (агнешки котлети и оризов пудинг), изведоха Мораг на разходка и когато се върнаха, се заловиха с тъмните завеси. Докато Джудит нагласяваше старата шевна машина на масата в трапезарията, пълнеше калерките и слагаше подходяща игла, леля Биди измерваше прозорците и коленичила на пода, отрязваше различни дължини от плата. Памучният плат беше черен и плътен и миришеше слабо на туш.