Затова тогава се обадих на Лъвдей, за да разбера дали е получила вести от Гас. (Гис Калъндър, който е в щаба на Гордънс в Сингапур. Преди известно време ми писахте и ми казахте, че сте го виждали на парти в Селаринг Баракс, и той е дошъл и ви се е представил. Спомняте ли си?) Е, Гас и Лъвдей си пишат често и си помислих, че тя може да има някакви новини, но и тя скоро не е имала писма. Тя мисли, че той е на някакви маневри или нещо от сорта.
Така че никакъв лъч и оттам.
Тази сутрин отидох в кабинета на капитан трети ранг би, за да ми подпише някои писма (той ми е шеф, офицер по методическата подготовка). Той четеше вестник, което съм сигурна, че не трябва да прави, и ми каза:
— Семейството ти е в Сингапур,
Беше доста неочаквано, защото обикновено не е много дружелюбен. Не знам откъде е разбрал, предполагам, че главният офицер на доброволците му е казал. Така или иначе, му разказах за вас и че много се тревожа, а той отговори, че нещата наистина изглеждат в момента доста зле навсякъде (не се справяме много добре никъде, дори в Северна Африка), но ме увери, че Сингапур е непобедим не само защото е крепост, но и защото ще бъде защитаван много интензивно. Надявам се да е прав, но не искам да си представям нещо като обсада. Моля те, мамо, ако се появи възможност да те евакуират на по-безопасно място, върви. Винаги можеш да се върнеш, когато отмине опасността.
Сега, след като махнах това от гърба си, ще ви разкажа за себе си. Тук е абсолютен кучешки студ и тези квартири са като хладилници, имаше лед във водата ми за пиене тази сутрин. Събудих се и Портсдаун Хил беше не зелен, а бял от сняг… Не много дебел и вече се стопи. Винаги се радвам да отида на работа, защото поне в тази барака, където е офисът ни, е топло. Утре имам кратък уикенд и отивам в Лондон за една нощ. (Не се тревожете, най-лошият въздушен рейд като че ли завърши за момента.) Нощувам в Кадоган Мюз, който още е цял и не е бомбардиран. Хедър Уорън също идва в Лондон от своето свръхсекретно каквото и да е. Не съм я виждала от началото на войната, защото докато се местих в Дауър Хауз, тя е започнала да работи и напусна Порткерис. Два-три пъти се мъчихме да си уредим среща, но я пускат в отпуска в много странно време, никога през уикенда, който пък за мен е единствена възможност. Но накрая го уредихме и наистина с нетърпение очаквам да я видя. Нали ви казах, че Чарли Лейниън е пленник в Германия. Не му е много добре, но е за предпочитане пред алтернативата. Така или иначе имам среща с нея пред вратата на „Суон и Едгар“ и после ще отидем да обядваме, а след това може би и на концерт. Бих искала да си купя, както казва Атина, „дрешка", но сега съм в униформа и не получавам купони за дрехи и трябва да ги врънкам от Филис и Биди. От време на време получавам писмо от Нанчероу. Писа ми Атина, защото искаше да ми изпрати снимка на Клементина, която вече е на осемнадесет месеца и започна да ходи. Трябва да кажа, че е доста сладка. Съпругът на Атина Рупърт сега е в Африка в бронираната дивизия. Вече не кавалерия, а танкове. Тя е получила писмо от него и той й е изпратил този виц: британски офицер отива в пустинята на секретен патрул съвсем сам, яхнал камиш. След няколко дни Главната квартира получава сигнал, който гласи: Връщам се веднага, Ромел хванат и всички празнуват и скачат нагоре и надолу. Но истинският текст бил: Връщам се веднага, камилата разкъсана. Не е много смешен, но татко може би ще се засмее.
Моля ви, свържете се с мен веднага щом стане възможно, нека поне за вас да не се тревожа.
С много обич, Джудит
Квартирите на ЖКМС, в които живееше Джудит през последните осемнадесет месеца, бяха реквизиран блок с жилища в Норт Енд на Портсмут, набързо изграден от няколко жилищни строители спекуланти през тридесетте години на двадесети век. Той стоеше на кръстовището между главното шосе и сляпа уличка от предградието и по грозотия, неудобства и затруднения трудно би могъл да бъде надминат. Построен от червени тухли, в съвременен стил, той имаше плосък покрив, заоблени ъгли и ужасни стоманени прозорци. Никакви градини или балкони не омекотяваха бездушната фасада, а отзад имаше циментиран двор, където някога нещастните му обитатели са простирали прането си, но сега ЖКСМ беше го превърнал с рамки и навеси в място за паркиране на велосипедите на служителите.