Като по чудо малката къща оцеля от блиц нападенията. В разгара на рейдовете голяма бомба беше паднала наблизо и госпожа Хиксън се беше изплашила здравата. Но единствената повреда бяха няколко пукнатини в стените и изпочупените стъкла на прозорците. Парчета стъкло по целия под и върху всичко — мебели, порцеланови съдове, стъкло, картини, килими и черги — обвити в дебел слой кафеникав, мръсен прах. Трябваше й цяла седмица, за да изчисти всичко това.
Джудит извади ключа си, завъртя го и влезе вътре, като затвори вратата зад себе си. От дясната й страна беше кухнята. Тя погледна и видя хладилника, празен и отворен, затова отиде да затвори вратата му и да го включи. Той забръмча. По-късно, преди малкият магазин на ъгъла да затвори, тя ще отиде да купи нещо от дажбите за ядене. Но в момента пазаруването можеше да почака.
Като мобилизира всичките си сили, тя се изкачи по стръмните стълби, които водеха направо във всекидневната. Нямаше централно отопление и беше малко студено, но по-късно, когато се върне пак, ще запали газовата печка и ще се стопли за миг. Зад всекидневната бяха спалнята и банята. Втората спалня и тоалетната бяха над кухнята.
Почувства се блажено облекчена, когато най-после пристигна. Всеки път, когато идваше в Мюз (а като се възползваше от великодушното предложение на Даяна беше идвала от Портсмут вече три-четири пъти), я обземаше успокояващото усещане, че си е дошла вкъщи. Това се дължеше на докосването на Даяна. Нейният стил, нейният вкус бяха толкова уникални и лични, че усещането беше като да си влязъл в миниатюрно Нанчероу. Комфортно, дори луксозно обзаведено: пердета от сурова коприна с цвят на каймак, дебели бежови килими във всички стаи и коридори, като монотонността се нарушаваше тук-там от персийски килимчета. Диваните и фотьойлите бяха покрити с дамаска, мебелите бяха малки и елегантни. Имаше картини и огледала, меки възглавници, семейни снимки. Липсваха единствено свежи цветя.
Тя отиде в спалнята. Отново кремави пердета, пухкавото двойно легло беше покрито с дантелен балдахин. Покривка от кретон на леглото, отрупана с рози, и същите рози на волани висят от тоалетната масичка и покриват малкия викториански шезлонг. Даяна не беше оставала тук от началото на войната, но шишенцето с парфюм още стоеше на тоалетната масичка и застоялият въздух беше напоен с този запомнящ се парфюм.
Джудит свали шапката и палтото си и ги метна на леглото, после седна и си погледна часовника. Дванадесет и половина. Няма време да си смени униформата. Хедър ще трябва да я приеме както е, с униформа. Тя отвори сака си и извади тоалетната си чантичка, влезе в банята (розов мрамор и постелка от овча кожа), за да налее чаша вода и да изпие един аспирин. След това отвори огледалния шкаф и потърси в него, намери шише с глицерин с тимол и си направи гаргара с него с надеждата, че с това лечение ще изкара деня. Изми ръцете и лицето си и после са върна в спалнята, седна пред огледалото да оправи косата си, сложи си малко грим и парфюм, провери бялата си якичка за петна от влака и затегна възела на черната си сатенена вратовръзка (най-хубавата й, от „Гийвс“). Зад нея отражението на леглото беше не само примамливо, но и привличащо. Помисли си да скочи между чаршафите, със студените възглавници и бутилка с топла вода, да заспи и да си боледува спокойно.
Но вече закъсняваше за срещата с Хедър и така леглото заедно с всичко друго ще трябва да почака.
Тя имаше намерение да вземе метрото до Пикадили, но когато стигна да Слоуън Стрийт, пристигна автобус, така че си купи билет до Пикадили Съркъс. Беше все още студено и сиво, с мирис на сняг във въздуха, и улиците на Лондон бяха разнебитени и мръсни, бомбардираните сгради зееха като липсващи зъби, витрините бяха заковани с дъски, само с мъничко прозорче, през което да надзърнеш и пазаруваш. Над парка защитните балони летяха високо, загубени в облаци, и зелените площи бяха затрупани с чували пясък и противовъздушни укрития. Всички декоративни решетки от ковано желязо бяха изчезнали, за да ги претопят за оръжия, и прекрасната стара църква „Сейнт Джеймс“, която беше улучена директно, беше развалина. На Пикадили Съркъс известната статуя на Ерос беше махната, евакуирана на някое безопасно място, но тълпи все още седяха по стъпалата на цокъла, който поддържаше статуята, хранеха гълъби и продаваха вестници.