Придружаваше я оплешивяващ капитан от авиацията, като либидото му от средната възраст просто се задъхваше от младежка похот.
Силно развеселена, Джудит каза:
— Той просто не може да свали очи от нея.
— Да не говорим за ръцете му.
Тъкмо допиха шампанското си и главният сервитьор се появи, за да им каже, че масата им е готова и да ги поведе през пълния ресторант и да ги настани на местата им. Той разгъна големи ленени салфетки и ги постла на скута на всяка, даде им по едно огромно меню и ги попита дали не искат аперитив.
Те не поискаха, защото и двете вече се чувстваха крайно доволни.
Обядът беше хубав, ресторантът толкова просторен и приятен, толкова различен от тъмните, разбити, мръсни улици зад покритите с мрежа стъкла. Ядоха охлюви, пиле и сладолед, като междувременно си поделиха бутилка бяло вино. Те говореха, за да си наваксат за дългите месеци, през които не се бяха виждали. Някои събития бяха наистина много тъжни. Смъртта на Нед. Едуард Кеъри-Луис. Племенникът на госпожа Мъдж, обявен за изчезнал и вероятно убит, беше загинал на бреговете на Дюнкерк. Но Чарли Лейниън е имал повече късмет, оцелял е при обстрелването и сега е пленник в Германия.
— Пишеш ли му, Хедър?
— Да, пиша му. Всяка седмица. Не знам дали получава писмата ми или не, но това не е причина да престана да му пиша.
— Имаш ли новини от него?
— Ограничават го, така че пише на майка си и баща си и те ме осведомяват. Но като че ли е добре… и получава някои от колетите ни с храна.
— Ще го чакаш ли?
Хедър сви вежди, изненадана.
— Да го чакам?
— Да. Да го чакаш. Да останеш постоянна.
— Не. Не го чакам. Никога не е било така между Чарли и мен. Аз просто го харесвах. Нали бях ти казала, че не съм луда по женитбата. Искам да кажа, че ще го направя, ако поискам. Някой ден. Но това не е всичко и край на всичко за мен. В живота има прекалено много неща. И твърде много, които да се правят. Прекалено много, които трябва да се видят.
— Има ли свестни момчета където работиш?
Хедър се засмя.
— Множество чудаци. Повечето са толкова умни, че са почти смахнати. Колкото до харесването на някого… Тях просто не ти се ще да ги погледнеш. Но това не значи, че не са интересни… от научна гледна точка. Много културни. Абе просто особняци.
— Ти какво правиш? Каква е работата ти?
Хедър сви рамене и наведи очи. Взе нова цигара и когато отново вдигна поглед, Джудит разбра, че тя млъкна и повече няма да каже нито дума. Може би вече я беше страх, че е казала твърде много.
— Не искаш да говориш за това, нали?
— Не искам.
— А харесва ли ти?
Хедър изпусна облак дим.
— Вълшебно е. Хайде сега да говорим за теб. Каква е работата ти?
— Не особено интересна. Аз съм в Артилерийската школа. Работя при офицера за обучаване.
— Той с какво се занимава?
— С изследвания и разработване на приспособления, с които ще помагат да се обучават хора да стрелят с оръдия. Симулационни куполи. Фалшиви противовъздушни оръдия. Такива работи. Изкуствени визуални тренажори. Устройства за преподаване на принципите на центробежните сили. Това е безкрайно. Нови идеи никнат постоянно.
— Имаш ли приятел?
Джудит се усмихна.
— Много.
— И нито един по-специален?
— Не. Не отново.
— Какво искаш да кажеш?
— Едуард Кеъри-Луис. Няма да си навлека всичко това отново. Ще чакам да свърши войната и тогава може би ще се влюбя лудо в някакъв невероятен мъж, ще се омъжа, ще наредя редица с бебета и ще стана абсолютна скука. Няма да искаш да ме познаваш.
— Била си влюбена в Едуард Кеъри-Луис?
— Да. С години.
— Не съм знаела.
— Не съм ти казвала.
— Съжалявам.
— Вече е свършено.
Те не говориха повече за Едуард, а навлязоха в по-весели, положителни теми, като това, че господин Уорън е станал опълченец в Порткерис, а Джоуи Уорън е получил препоръка за офицерски чин.
— Как е майка ти? — попита Джудит.
— Както винаги. Нищо не я вълнува. Не ми пише много. Прекалено е заета, предполагам. Но ми написа, когато старият ексхибиционист Фосет умрял в банката. Нямала търпение да нанесе тази хапка информация на хартия. Помниш ли сцената онази вечер, когато Ели се върна от кино в истерия, защото старият гадняр си е показал всичко? Няма да забравя това, докато съм жива.