Аз се завърнах у дома. Без сензации. Селото е пак там. В него живеят старите познати хора. Така го бях пресметнал, че се върнах четиридесет години след времето, когато един младеж се бе отправил към звездите. Един младеж, за който често трябва да мисля. Който ще ни надживее с цели епохи, който е толкова самотен, колкото бях аз някога.
Аз съм стар чобек. Не приказвам много. Ставам рано и виждам как улиците се изпълват с движение. Разхождам се, загърнат с топъл шал и животът тече около мен. Гледам с часове през прозореца.
Хората ме почитат. Смятат ме за нещо особено. Но никой не знае колко се радвам. Никой не знае колко ценен е всеки миг. Те искат всичко и се стремят към големи неща. Аз се смея над това. Колко незначителни са големите неща, колко чудни — малките.
Информация за текста
© Херберт Франке
© Емануел Икономов, превод от немски
Herbert Franke
Сканиране и OCR: Мандор, 2004
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1057]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:47