— Предполага се, че това е хумористичен роман — хладно отбелязах аз.
— Ревах от смях — побърза да поясни Ъкридж.
Изгледах го с отвращение.
— Къде държиш тъпите си инструменти? — попитах аз.
— Моите какво?
— Тъпите си инструменти. Трябва ми тъп инструмент. Дай ми някакъв тъп инструмент. Господи! Не ми казвай, че нямаш тъп инструмент.
— Имам единствено самобръсначка.
Седнах уморено на леглото.
— Хей! Внимавай, глезенът ми!
— Глезенът ти! — изсмях се зловещо аз с онзи смях, който вероятно е прозвучал от устата на брата на хазайката, преди да започне операцията на Джеймс Потър. — Нищо му няма на глезена ти.
— Изкълчих го вчера, старче. Нищо сериозно — успокои ме Ъкридж. — Но трябва да остана на легло няколко дни.
— Да, докато онази отвратителна жена и нейното проклето синче си заминат.
По лицето на Ъкридж се изписа смесица от огорчение и изненада.
— Нали не искаш да ми кажеш, че не ти е харесала? Мислех си, че вие двамата страшно ще си допаднете.
— Сигурно си помисли, че и двамата със Сесил ще се окажем сродни души?
— Сесил? — колебливо повтори Ъкридж. — Е, вярно, човек трябва да го опознае по-добре. Той е от онези момче та, с които трябва да бъдеш търпелив, за да покажат истинската си същност, ако разбираш какво имам предвид. Мисля, че човек започва постепенно да го харесва.
— Ако се опита да ми хареса, веднага ще го помоля да се откаже.
— Е, като оставим всичко това настрана — каза Ъкридж, — как мина?
Описах следобедните занимания с няколко кратки думи.
— Съжалявам, стари друже — каза Ъкридж, когато свърших. — Това е единственото, което мога да кажа, нали? Съжалявам. Най-тържествено ти давам дума, че нямах представа на какво ще те изложа. Но въпросът беше на живот и смърт. Нямаше начин да изклинча, защото Флоси настоя. Не искаше да отстъпи дори на сантиметър.
Изтормозен и страдащ, аз съвсем бях забравил за тайнствената Флоси.
— Коя, по дяволите, е тази Флоси? — попитах аз.
— Какво! Флоси? Не знаеш коя е Флоси? Скъпи ми старче, я се стегни. Няма начин да не помниш Флоси. Сервитьорката от „Краун“, в Кенингтън. Момичето, за което е сгоден Билсън Тупалката. Нали не си забравил Флоси? Точно вчера ми разправяше, че си имал хубави очи.
Паметта ми се пробуди. Почувствах се засрамен как съм могъл да забравя това толкова жизнерадостно и импозантно момиче.
— Разбира се! Онази досадница, която доведе със себе си на вечерята, организирана от Джордж Тапър в Риджънт грил. Между другото, Джордж прости ли ти изобщо за това?
— Е, все още се държи малко хладно — печално призна Ъкридж. — Не знам защо старият Тапи продължава да се тормози от тази случка. Истината е, старче, че Тапи не може да надскочи себе си. Чудесен тип, но му липсва проницателност. Не може да разбере, че има определени случаи, когато приятелите на даден човек са длъжни да му се притекат на помощ. Докато ти, например…
— Едно нещо ще ти кажа. Надявам се, че мъките, които изтърпях днес следобед, са си заслужавали. Наистина ще съжалявам, след като вече малко се поуспокоих, ако се наложи да те удуша на място. Имаш ли нещо против да ми обясниш каква точно беше целта на занятието?
— Значи, ето какво, момко. Добрият стар Билсън се отби онзи ден да ме види.
— Срещнах го в Ийст Енд и той попита за адреса ти.
— Да, той ми каза.
— Какво става? Ти все още ли си му мениджър?
— Да. Точно за това искаше да ме види. Очевидно до края на договора остава още една година и той не може да участва в нито един мач без моето съгласие. А току-що бил получил предложение да се боксира с някакъв тип на име Алф Тод в „Юнивърсъл“.
— Е, това е малко по-добре от „Уандърлънд“ — казах аз, тъй като питаех дълбоко уважение към тази Мека на боксовия свят. — Колко ще получи този път?
— Двеста лири.
— Двеста лири! Но това са много пари за един на практика неизвестен човек.
— Неизвестен човек? — обидено заяви Ъкридж. — Как така неизвестен? Мен ако питаш, целият боксов свят ври и кипи заради стария Билсън. Буквално вдига пара. Нима той не нокаутира шампиона в средна категория?
— Да, в улично сбиване. И никой не е видял, като го е направил.
— Е, тези неща се разчуват.
— Но чак двеста лири!
— Дребна работа, момко, дребна работа. От мен да го знаеш, съвсем скоро нашите услуги ще струват много повече от някакви си мизерни стотачки. Хиляди, хиляди! Е, все пак, не казвам, че не е добре като начало. Е, та какво ти казвах… а, старият Билсън дойде при мен и рече, че получил това предложение и какво мисля аз по въпроса? А когато се сетих, че аз ще взема половината, веднага му дадох благословията си и му казах, че от моя страна няма никакви пречки. Можеш да си представиш как се почувствах, когато Флоси тропна с крак и категорично му забрани да се боксира.