— Как точно? Преди десетина минути, когато започна да говориш, ми се стори, че се каниш да обясниш за Флоси. Как така тя се оказа замесена в тази история? Какво направи?
— Просто искаше да спре цялата работа, момко, това е всичко. Да сложи край на бизнеса. Каза, че той не трябва да се боксира.
— Не трябва да се боксира?
— Точно така каза. И то по такъв лекомислен и безгрижен начин, сякаш от неговото боксиране не зависят толкова изумителни добри неща и той никога преди не се е боксирал. Ако щеш вярвай, момко — няма да те обвиня, ако не повярваш — но тя каза, че не искала да му развалят вида. — Докато чакаше да схвана истинското значение на поредното доказателство за женската опърничавост, Ъкридж ме изгледа с повдигнати вежди. — Видът му, старче! Добре ли чу думата? Видът му! Не искала да му развалят вида. Дявол да го вземе, ами че той няма никакъв вид. Както и да обработваш лицето на този човек, няма начин да не подобриш вида му. Цял час спорих с нея, но не, не искаше и дума да чуе. Бягай далече от жените, момко, липсва им всякакъв разум.
— Е, обещавам да избягвам майката на Флоси, ако това те удовлетворява. А тя откъде се взе в цялата тази история?
— А, точно тя е жена за милиони, момко. Тя спаси положението. Появи се в единайсетия час и измъкна твоя стар приятел от кашата. Оказа се, че имала навик от време на време да се появява в Лондон, а Флоси, макар че я обича и уважава, не може да я търпи повече от десет-петнайсет минути. В противен случай се разстройва до такава степен, че дни наред не може да дойде на себе си.
Усетих как започвам да изпитвам известно уважение към бъдещата мисис Билсън. Въпреки злостните думи на Ъкридж по неин адрес, започнах да си мисля, че у това момиче има достатъчно здрав разум.
— Така че когато Флоси ми каза — със сълзи на очи — че очаква скъпата й майчица да пристигне днес, ме осени вдъхновението на живота ми. Казах й, че ще се погрижа за нея отначало докрай, ако Флоси се съгласи Билсън да се боксира в „Юнивърсъл“. Е, това може да ти покаже какво значи семейна привързаност, момко — тя прие с готовност предложението. Нямам нищо против да споделя с теб, че тя съвсем се размекна и ме разцелува по двете бузи. Останалото, стари друже, ти е известно.
— Да, останалото наистина ми е известно.
— Никога — сериозно заяви Ъкридж, — никога, синко, докато пясъците на пустинята изстинат, няма да забравя как ми помогна днес!
— О, няма нищо. Очаквам до една седмица отново да ми натресеш нещо не по-малко противно.
— Хайде сега, момко…
— Кога ще бъде този мач?
— След седмица. Разчитам, че ще бъдеш до мен. Ще бъда доста напрегнат и нервен, и ще ми трябва някой приятел, който да ме успокоява.
— Не бих пропуснал този мач за нищо на света. Дори преди това ще те заведа на вечеря, искаш ли?
— Думи на истински приятел — сърдечно се отзова Ъкридж. — А на следващата вечер ще ти дам такъв банкет, че цял живот ще го помниш. Защото, момко, ще бъда бъкан с пари. Да, бъкан с пари.
— Да, ако Билсън победи. Какво ще стане, ако загуби?
— Да загуби? Как, по дяволите, може да загуби? Изненадан съм, че приказваш подобни глупости, след като само преди няколко дни си го срещнал. Когато го видя, не ти ли направи впечатление на човек в отлична форма?
— Да, за Бога, наистина ми направи такова впечатление.
— Е, тогава? Струва ми се, че морският въздух го е направил по-корав от всякога. Едва успях да си изправя пръстите, след като се ръкувах с него. Той може да спечели световния шампионат за тежка категория още утре, без дори да си извади лулата от устата. Алф Тод — каза Ъкридж, във впечатляващ изблик на въображение — има не повече шансове от еднорък човек в тъмна стая, който се опитва да напъха половин кило разтопено масло в дясното ухо на дива котка с нажежена до червено игла.
Макар да познавах неколцина от членовете, по една или друга причина никога не бях влизал в спортен клуб „Юнивърсъл“, затова когато пристигнахме в нощта на двубоя, атмосферата на мястото доста ме впечатли. То беше много по-различно от „Уандърлънд“, домът на боксирането в Ийст Енд, където бях наблюдавал дебюта на Тупалката. Там цареше известна небрежност по отношение на облеклото, докато тук навсякъде блестяха ослепително бели колосани нагръдници. Освен това в „Уандърлънд“ беше шумно. Почитателите на спорта се самозабравяха до такава степен, че свиреха с пръсти и крещяха закачки на приятелите си, седнали далеч от тях. В „Юнивърсъл“ човек все едно се намираше в църква. Всъщност, колкото повече седях, толкова повече атмосферата ми се струваше църковна. Когато пристигнахме, двама дякони в категория „петел“ участваха набожно в ритуала под зоркия поглед на ръководещия свещеник, а многобройното паство ги наблюдаваше притихнало. Щом заехме местата си, тази част от службата приключи и свещеникът обяви, че е победил Когс Бързака. За миг сред богомолците се надигна благоговеен шепот. Когс Бързака изчезна във вистиария и след неколкоминутна пауза забелязах познатата фигура на Билсън Тупалката да идва през страничното крило на черквата.