Първият беше Уарин, от огромните аграрни светове на Ряниа. Той беше едро, разсъдливо създание, чийто тежък, обвит в костен щит череп криеше тримозъчна ментална система, способна да пресее тонове противоречаща си информация. Уарин беше бавен и педантичен, но винаги стигаше до смислено заключение. Пък и беше напълно непредубеден относно приписаните на Тайния съвет престъпления.
Вторият беше Ривас, от далечната гранична територия Джоно. Той беше висок, остроумен човек, известен с умението си да създава условия за разбирателство там, където такива не съществуваха — важна и много тачена способност сред дивите обитатели на Джоно, където често се раждаха повече спорове, отколкото същества. Ривас предупреди господин Еку, че макар да презира сегашните действия на Тайния съвет, не е напълно убеден, че членовете му са действали от чисто егоистични подбуди. Мнението му за Кес например беше доста високо. Предишните му взаимоотношения с него бяха показали, че е почтен.
Последният член беше може би най-уважаваният. Нейното име беше Апус и тя беше кралицата-майка на купа Ферномия. Беше много стара и изобщо не се интересуваше, че титлата й не носи кралска власт. Многото й дъщери и внучки надзираваха милиардите жени и няколкото милиона мъже, които формираха населението на купа Ферномия. Въпреки възрастта си тя беше в отлично здраве, шестте й дълги и тънки крака все още бяха напълно стабилни, а челюстите й си бяха влажни и подвижни, както в дните на нейната младост. Тя призна на господин Еку, че презира членовете на Тайния съвет, особено близначките Краа, които преди няколко години измамили нейните хора и ги лишили от цяло състояние, като им отнели правата за добив на минерали. Господин Еку беше сигурен обаче, че това няма да се отрази върху безпристрастната оценка на кралицата-майка.
Трите същества бяха настанени в удобни и добре охранявани покои. Точно преди да започне заседанието на трибунала, Еку помоли тримата съдии да изложат правилата, по които ще процедират.
Съгласиха се той да бъде арбитърът. Неговата отговорност щеше да е да се увери, че всички улики са правилно представени и оценени. Никоя от неговите преценки не можеше да бъде отхвърлена. Същевременно той щеше да е и публичният говорител на трибунала. Всички запитвания щяха да бъдат отправяни към него и само той имаше пълномощията да отговаря, след като се консултира с тримата съдии. Беше постигнато съгласие, че господин Еку ще е отговорен за събирането на доказателствата и представянето на свидетелите. Тримата също така му делегираха правото да заклева съдебните пристави.
След разговора им господин Еку се разхвърча, за да доуточни и последните детайли.
Когато беше повикан в градинските покои на господин Еку, Стен забеляза колко изтощен изглежда старият дипломат. Сетивните му мустачки трептяха от нервно изтощение. Цветът на кожата му беше сив и нездрав. Но Стен нямаше време да разпитва или да изразява съчувствието си — господин Еку му нареди да вдигне дясната си ръка.
Стен го стори.
— Заклеваш ли се да спазваш реда на тези заседания и древните закони на Империята, под чиято свещена сила действаме?
Стен се закле.
— Тогава, по силата на властта, която ми е дадена, те назначавам за главен съдебен пристав на трибунала — обяви напевно господин Еку.
Макар да знаеше какво точно ще се случи, Стен леко се стресна от строгата реч. Не го успокояваше и фактът, че старият дипломат беше убеден във всяка дума, която произнасяше. Този трибунал нямаше да бъде преструвка.
На излизане от градината срещна Алекс и Махони, които също бяха повикани. Няколко минути по-късно те се върнаха, също толкова тихи и смирени.
Мълчаливо се отправиха към стаите си. Група стражи се откъсна от кордона часови. Стен зяпна от почуда, когато го наобиколиха.
Позна Синд сред тях. Очите й блестяха от възбуда, докато подреждаше подчинените си в правилния строй. После се изпъна пред Стен и рязко му отдаде чест.
— Всичко ли е по ваш вкус, сър!
— За какво, по дяволите, говориш, жено? — изръмжа Стен.
— Това са вашите телохранители, сър — поясни Синд, едва сдържайки усмивката си. — Ако имате някакви оплаквания, моля ви, обръщайте се към мен. Аз съм командирът на личната ви охрана.
Стен запелтечи. Ама че работа. Не искаше телохранители, не се нуждаеше от тях. И освен това…
— Заповед на господин Еку, сър! — долетя отговорът на Синд.
Преди той да успее да възрази, двамата му приятели избухнаха в смях.
— Най-добре е да се съобразяваш с разпоредбите, младежо — смъмри го Махони.
— Да, момко — подкрепи го проклетият Килгър. — Нали сега си важна клечка. Не можем да рискуваме живота на главния съдебен пристав, нали?