— Ако сте приключили с речта си, господарю Килгър, да напомня, че сме се заклели като офицери на легитимен съд — каза Стен с усмивка. — Докато адвокатите се превземат, ние трябва да съберем малко истински доказателства, които да обсъдят, след като им омръзне да се дърлят дали в случая могат да се позоват на Магна Харта, или не.
— Не съм свършил, но ще си затворя плювалника.
Погледнаха към екраните, които предаваха заседанието.
— Започнах да пресявам — заяви Стен. — Опитах се да си създам представа, като прочета всичко, поне в резюме, което се е случвало в Тайния съвет, от основаването му до убийството. Натоварил съм и друг екип да върши същото в момента. Те търсят възможни второстепенни престъпления. Но нека да започнем с две конкретни, и то особено кървави. Първото е убийството на Волмер. Защо е бил очистен? Знаем, че го е убил професионалист с отворен договор, сключен с престъпен бос, който сега е мъртъв. Убиецът също изчезва в небитието. Нали?
— Така ми каза главен инспектор Хайнис?
— Мислиш ли, че те е излъгала?
— Не ми се вярва.
Тримата мъже се поотпуснаха. Това им беше много познато — стандартното обсъждане на задачите, през което всеки член на отряд на „Богомолка“ минаваше, преди да се отправи на мисия. А това, че в случая ставаше дума за цареубийство и държавна измяна, беше съвсем друга тема.
— Заслужава ли си да се говори отново с нея?
— Вероятно.
— Значи някой ще трябва да отиде до Първичен свят — заключи Стен. — Волмер, един от членовете на Тайния съвет, е убит. Защо? Щял ли е да разкрие заговора срещу Императора? Възнамерявал ли е сам да заграби властта?
— Нямаме достатъчно данни, за да изказваме предположения.
— Така е. Но ето една добавка. Точно преди неговото убийство, Тайният съвет се е събрал на Земята. Това е единственият случай, когато не са провели събранието си на Първичен свят, поне според обществените фишове.
— Трябва да сме напълно сигурни в това.
— Отново се налага посещение на Първичен свят — съгласи се Стен. — Не съм сигурен, че ще изскочи нещо, ако разровим. Но си заслужава да опитаме. А сега, най-важното — Императорът е убит от един побъркан атентатор, Шапел. Откачалка. Възможно ли е да е бил просто някакъв маниак, а Тайният съвет, който вече е заговорничел за завземане на властта, да се е възползвал от шанса?
— Не — отсече Махони. — Действали са твърде бързо, а не са толкова умни. С изключение може би на Кес.
— Съгласен съм. Прегледах бележките ти, Йън. Разполагаш с цялото битие на Шапел, ден по ден, но липсват записи за около месец, преди да се появи с пистолета. Това твой пропуск ли е? Да не би да се е наложило да се махнеш от града, преди да си намерил тези липсващи парчета от мозайката?
— Отново не. Той е изчезнал. Видели са го два пъти в компания — два пъти — с онзи тип, който изглеждал богат, и… о, за Бога! — възкликна Махони, като внезапно му просветна нещо.
— От предъвкване на доказателства глава не боли — подхвърли Килгър, чийто интерес се беше събудил. — За Бога, маршале, продължавай.
— Богат мъж. Контрол, разбира се. За това вече се бях досетил. Не съм пълен глупак. Но изобщо не ми хрумна да разгледам начина на извършването. Мошениците използват един и същ модел на действие. Аз също, както и ти, както и всеки бияч, който не се налива до козирката. Мисля, че е приемливо да добавим алк към уравнението. За загрявка на сивите клетки.
Стен отиде да налее питие на Махони.
— Да пренебрегнем за миг предварителния дракх, който е: Суламора се е занимавал с мократа част на заговора. Загива при взрива. Всъщност, кого го е грижа дали е било инцидент, или не. Интересното е, че Танз Суламора е бил твърде мекушав, за да се срещне с човека, който ще дръпне спусъка. Значи трябва да е имало посредник. Контрол. Проектиран профил. Моля запишете това.
Стен включи едно от записващите устройства.
— Специалист от разузнаването. Осъществил е чиста, класическа операция. Да намери или създаде психопат, да го поведе в правилната посока и да го закара на правилното място с правилното оръжие. Шапел няма никаква връзка със самата организация, нито с някой високопоставен член на конспирацията.
— Съгласен съм — кимна Алекс. Стен и Килгър винаги бяха настроени професионално скептично. Нищо не беше истина, всичко беше лъжа — единственият начин да проникнеш в някаква машинация.
— Трябваше да го разбера още тогава. Всъщност винаги съм търсел упражняващия контрол. Но не премислих нещата, както трябва. Проблем, породен от последните няколко години, които прекарах, като си играх на войник, вместо на призрак като вас двамата. Както и да е. Професионалист е. Първо погледнах в Имперските архиви, корпус „Меркурий“, „Богомолка“. Нищо.