Корабите проблеснаха и се появиха от нищото — толкова много рибки, готови да заплуват из системата Юра. После, също като рибен пасаж, те се разделиха на два флота и застанаха на орбита. За разлика от рибите обаче те не бяха сребристи, нито еднакви и най-вече не със същата форма.
Първият флот приземи един от корабите си на Нютон. Стен чакаше. Джон Уайлд, кралят на контрабандистите — или поне техният говорител в момента — пристъпи навън. Стен за пореден път се възхити на вида му. Нито пират, нито борец — Уайлд изглеждаше повече като чиновник или архивар.
Срещата беше много кратка — просто потвърждаване на съюза. Беше отнело доста време на Стен да открие Уайлд, но съобщението му беше предадено и разбрано само за няколко секунди.
Контрабандистите имаха нужда от четири условия за своята дейност: търговски закони, транспорт, изобретателност и добро благосъстояние на клиентите. Тайният съвет беше унищожил едното и почти беше премахнал друго от тези задължителни условия. Независимо колко хитър е един контрабандист, каза Уайлд на Стен, ако не може да зареди кораба си с гориво, може спокойно да си стои у дома и да копае картофи. И каква полза, ако успее да открие гориво, но клиентът му не може да плати стоката?
— Какво можеш да ми предложиш, Стен? Освен достъп до АМ2, което си… придобил?
— Не е като в добрите стари времена. Потокът на АМ2 секна със смъртта на Императора. Но със заклеймяването на Тайния съвет, всичко ще се срине. Ако мога да си представя нещо по-лошо от сегашното положение, то това е пълният хаос, който ще настъпи.
— Контрабандистите могат да оцелеят в хаоса, ако се наложи — замислено рече Уайлд. — Все някой ще трябва да пренася товарите. Там ни бива. Или като кораби за разузнаване… за транспорт… за превоз на войски, в краен случай… Можете да разчитате на нас. За известно време. Докато не ни писне или моите щастливи анархисти не решат да последват някой друг.
Стен поиска Алекс да присъства при качването на борда на флагманския кораб на втория флот — отмъщение за това, че Килгър го беше наказал не само с телохранител, но и с обожателка в лицето на Синд.
Надяваше се да го изненада.
Не се получи, както трябва. Килгър погледна към изображението на разнородната тълпа, към която се приближаваше техният кораб, и извика фиша на „Джейн“. След като го поразгледа за известно време, прониза с яростен поглед Стен.
— Ти, копеле…
Беше разбрал.
— Искаш да ми прикачиш… на твоя приятел. На твоя спасител! Да ми погодиш тоя номер на мен, чаровния и изтънчен момък, дето те научи на всичко, що знаеш? Ти не си добре, момко. Второто ти име да не би да е Гадняр?
— Вероятно. Но познаваш ли по-добър пилот? Или група хора, способни по-добре да оценят твоя потенциал да контролираш ситуацията?
— Езикът ми ще изсъхне, ако се съглася. И не се опитвай да казваш очевидното, когато малкият въздушен шлюз се отвори.
Айда ги очакваше. Беше станала още по-пълна. Все така носеше свободна, падаща на дипли циганска рокля, вероятно нямаше нищо под нея, но сега бе ушита от най-фин материал. Освен това жаргонът й се беше подобрил — е, поне малко.
Тя извика от радост, като видя някогашния си командир от „Богомолка“, и разцелува Килгър, преди да се сети за старата вражда, чиято причина вече не помнеха.
— Трябваше да го докараш насила, нали?
— Да, хич не се и усети к’во го чака.
Айда ги отведе в каютата си. Апартамент на мостика на праисторически презокеански кораб едва ли би бил по-луксозен. Гоблени. Канапета. Маси, почти невидими под тоновете деликатеси.
— И всичко това се разчиства за десет секунди — заяви Айда гордо. — Бойни постове, а това там е противоракетна батарея — изстрелващите съоръжения в момента са скрити под подовите табла. Тук е извънредният командно-информационен център. А банята става съвършена медицинска станция. Имаме скоч от Земята. Истински скоч. От онова, което наричат малц. Не онази евтина имитация, която четох, че нашият покоен и оплакван Император е пиел. Ще ти дам и от собствената си бира, Килгър. Не че ще го оцениш.
Айда Калдераш беше ромка — циганка. Тази раса все още съществуваше и още процъфтяваше, като живееше извън конвенционалното общество и правилата му, с удивителен нюх към кредитите, които всеки ром придобиваше както намери за уместно. Вместо кервани те използваха космически кораби — за търговия, за контрабанда или просто за приключение и печалба. Техните родови обичаи — крис — изискваха да зачитат верността, семейството си и да се отплащат на услугата с услуга. Но това само между самите роми. А дори и тогава обичаите съвсем нямаха силата на закон.