— Намерил е пролука да се измъкне — предположи един от специалистите по измамите, но въпреки това даде на Браун имената на някои експерти в отдел „Убийства“.
Детективът притеснено поиска разрешение да говори с шефа на „Убийства“
— Луд си да пилееш и своето, и нейното време. Но тя си има принципи. Разговаря с всеки, независимо колко е побъркан.
Браун каза, че е наясно със заетостта на началник Хайнис, особено в тези трудни времена. Затова беше подготвил резюме на своите разследвания, допълнено със списък от въпроси, които можеше да зададе. Той прикрепи копие от идентификацията си като гостуващ детектив към фиша и го изпрати по служебен канал.
Чувстваше се доста гадно. Готвеше се да използва и вероятно да застраши приятелка и бивша любовница.
Често си мислеше за тяхната връзка. В някакъв смисъл това беше единствената „нормална“ връзка, която беше имал. Но, от друга страна, бяха станали любовници заради обстоятелствата, докато си сътрудничеха в разследването на една конспирация. Тяхната връзка така и не беше приключила — Стен беше заминал на война, беше пленен, избяга и отново се включи в битката. Хайнис постъпи във военното разузнаване и някак си не успяха да се свържат отново. Понякога беше мислил, преди Тайният съвет да започне да го преследва, да й драсне някой ред, за да види… да види какво? Дали все още е останало нещо?
Вероятно Килгър е прав, помисли си. И двамата бяха станали твърде морални — може би твърде много, за да се сражават в мръсните среднощни войни, в които бяха израснали.
Не бъди прекалено морален, скара се той на себе си. Честните шпиони стават доверчиви и умират рано.
Ако желаеш, се присъедини към Лигата на чистите, но когато всичко това приключи.
Беше изпратил фиша на Хайнис, като се надяваше, че ще избегне инфарктния момент на срещата. Надяваше се, че тя ще се досети за намерението му.
Минаха два дни, преди да го повикат в кабинета й.
Хладината на приема можеше да замрази и свръхнова.
— Господин Браун — посрещна го Хайнис. — Прегледах фиша ви, както и въпросите. Разгледах и нашите файлове. Наличната информация в моя департамент показва, че сте на погрешен път.
— Може и да съм. Ще възразите ли, ако записвам.
Без да дочака отговор, той постави овехтяло записващо устройство — поне външността му беше овехтяла — и го включи. После й даде знак да продължи да говори.
Хайнис се намръщи, но подробно обясни на Браун защо допускането, че изчезването на Розмънт е нещо различно от това, което изглежда, води до задънена улица.
Стен не можеше вече да издържа. Натисна друг бутон на устройството.
— Подслушвателната техника е заглушена. Получава само електростатичен шум.
Хайнис заобиколи бюрото и почти го прегърна.
— Сега съм омъжена — каза тя много тихо. — Щастливо — додаде още по-тихо.
Цял един свят от „какво би могло да бъде“ изчезна.
— Радвам се… за теб — промърмори Стен.
Хайнис се насили да се усмихне.
— Съжалявам. Искам да кажа, че като мисля за… нещата… такива, каквито бяха, и… съжалявам. Поне мога да се опитам да лъжа толкова добре, колкото и ти, и да кажа, че мисля за времето, което прекарахме заедно, като за хубав момент от миналото. Ударението е на миналото.
— Да, така е най-добре. Предполагам. Но кой е написал този диалог? Звучи като от живино.
— Това е най-доброто, което успях да сътворя в момента — каза Хайнис, като се опитваше да си придаде делови вид. — Иска ми се да се почувствам поласкана и да реша, че си дошъл тук, за да запалиш отново пламъка — още реплики от живино. — И движен от страст си рискувал, въпреки че си една от най-търсените десет личности в цялата Империя. Но ми се струва, че те познавам по-добре. По дяволите.
Тя се обърна за миг настрани.
— Какъв е този белег? — попита, без да се обръща.
— Грим.
— Слава Богу — тя се завъртя към него. — Сега ще се ядосам. Започвам да свиквам.
— Да.
— Отначало се чудех дали не ме разиграваш. После размислих.
— Благодаря ти и за това. Наистина. Но имам нужда от помощ. Ти беше най-добрата ми връзка.
— Разбира се, добрата стара Хайнис. Биваше си я в леглото, така че да видим дали няма да ми пусне още веднъж, заради доброто старо време? Нека те попитам… Ако не аз, а ти беше ангажиран, щеше ли да пропътуваш толкова дълго разстояние за една нощ в кревата?
— Знам, че си вбесена, Лайза. Но това е малко… — той млъкна и се овладя.
Хайнис пое дълбоко дъх няколко пъти, за да се успокои.
— Мътните да те вземат, прав си. Но няма да се извинявам повече.
И тя се озова в прегръдките му. За един дълъг миг.
— Беше хубаво, нали?