Мъжът изръмжа. Не прояви интерес.
Стен можеше да потърси сигурна комуникационна уредба и да се свърже с Хайнис. После реши, че е по-добре да не го прави. Сигурно беше най-добре да се измъкне и да остави полицейските канали на Хайнис да свършат останалото. Но най-накрая беше попаднал на нещо. Проклет да е, ако позволеше на някой друг да намери златото, което беше надушил.
Не хапна по обяд обаче. Наблюдава внимателно входа на библиотека, просто в случай, че „библиотекарят“ се старае да заработи допълнителна премия. Нищо.
Върна се обратно, като се оригна демонстративно, и се запъти към мястото си.
СПОРТ. „РЕЙНДЖЪРИТЕ“, ИСТОРИЯ.
Нищо. Прескочи напред към датата на този голям мач. „Сините“ не бяха побеждавани три години… „Рейнджърите“ бяха спечелили… възхитени тълпи, както обикновено. Нищо. Поне нищо, което да свързва това събитие с някой от членовете на Съвета.
Но не, имаше нещо.
Стадионът „Ловет“.
Ръцете му се изпотиха. Още една аларма и онзи главорез сигурно нямаше да иска обяснения. Как да разкрие загадката? Опитай… и пръстите му докоснаха клавиатурата. АМФИТЕАТРИ. СЕГАШНИ. ВЛЕЗ.
Не гледаше към екрана; задържа погледа си на охранителя в другия край на огромната зала. Мъжът не помръдна.
Не… не… проклятие, но на Първичен има доста спортни палати. Стадион „Ловет“.
История?
Опитай. Построен от дядото на Ловет… оборудван за всякакви възможни спортове, земни, водни или въздушни. Лъвове срещу християни, рече си Стен. СНИМКИ.
Той започна да прехвърля снимките, като гледаше само какво събитие са запечатали. Наблюдаваше самата арена.
Проклятие. Ако копелетата са се готвели да заговорничат… не. Всичко беше твърде открито. Почакай малко — това беше интересно. Цял раздел:
ЗАД ОВАЦИИТЕ:
КАК ЕДИН СТАДИОН ВИ ПОДДЪРЖА СИТИ, ТОПЛИ, В БЕЗОПАСНОСТ И ВИ РАЗВЛИЧА
Доста тъпо заглавие.
Паркинги… подземни… офиси за охраната… ха.
Значи дядото на Ловет си беше построил частен апартамент, така ли? Изглеждаше ужасяващо. Защо изобщо някой би закачил главите на мъртви животни по стените? А какво оставаше за тези картини! Но иначе мястото беше чудесно за среща на конспираторите. Големият мач като прикритие… Големите клечки обичат спорта, особено ако имат уединени места… уединение.
Стен получи доказателство — достатъчно според него, — че е имало последна среща, преди Шапел да бъде задействан. Как би могъл обаче да се аргументира, за да убеди и трибунала? Важните особи имаха нужда от прислуга. Имало ли е бармани, които са били наоколо през цялата нощ? Джойгърли? Момчета? Може би келнери. Но не и секс-играчки — дори близначките Краа не биха били толкова небрежни.
Какво друго? Той излезе от СПОРТ и рискува да погледне КОЙ КОЙ Е. Написа ЛОВЕТ.
Вниманието му беше приковано към екрана. Обикновените хвалебствия. Образование… интереси… поел банковата империя на семейството след смъртта на майка си… Хммм. Никакво споменаване… дори в този подробен запис да си е падал по спорта.
Вратата на библиотеката се затвори с трясък. По дяволите!
Влязоха трима униформени полицаи.
Стен пропълзя встрани от терминала по пътечката между фишовете.
Беше заключено. Пръстите му бръкнаха в един от плитките му джобове и извадиха малко устройство. Секунди по-късно вратата се отключи.
Той мина и я заключи зад себе си. Чу викове от читалнята.
Макар да се оглеждаше за изход, примигна от изумление. Това беше огромна библиотека. Високи сводести тавани. Ред след ред след ред наредени фишове, видеозаписи и дори книги.
Чу тъп удар откъм вратата и викове да бъде донесен ключ. Някой се заблъска в нея.
Пръстите на Стен се извиха, а ножът му излезе от „ножницата“ си в горната част на ръката му и легна в дланта му. Той се затича към стелажите и се заоглежда като тигър, търсещ подходящо място за засада.
Полицаите и главорезът от службата за сигурност успяха да отключат вратата и влязоха. Не видяха нищо освен няколко робота, които завеждаха нови материали. Не чуха нищо. Мъжът от службите изсъска шепнешком заповеди. Разпръснете се. Претърсете цялата зала.
Полицаите се подчиниха машинално. По дяволите, губеха си времето, защото на някакъв дракх от контраразузнаването му се привиждат сенки по стените и иска от тях да пипнат някакъв нещастник. После прозрението ги осени. Може да е нещастник — но някак си беше успял да мине през заключена врата.
— Ще останем заедно.
Двама от тях извадиха оръжията си. Третият беше подготвил палката си. Малко, но смъртоносно на вид оръжие се появи в ръката на тайния полицай.