Беше горещо, сухо и прашно. От едната страна на пистата се простираше пустош, следвана от ниски планини. От другата — необятни, оградени с бели огради зелени пасбища. Нямаше дори и полъх на вятър. Махони чу чуруликане на птица от близката овощна градина, от пасбищата долиташе съскането на иригационните устройства.
Той се отправи по виещия се път към сградите отпред. Пасбища… бели огради… обори. Вади. Някаква животновъдна ферма? Развъдник? Видя старо четирикрако, което пасеше. Успя да го разпознае — земен кон. Никакви други животни.
Подмина някакви метални бараки. Вратите им бяха затворени и заключени. Конюшни. Празни. Видя ниска ограда и врата, която зееше отворена.
Мина през нея и навлезе в добре поддържана градина. Там плевяха три робота-градинари и един човек близо до тях. Той обаче не му обърна никакво внимание.
Трудни времена, помисли си Махони. Искаха се доста пари, за да се поддържа конезавод. Но все пак беше впечатлен. Не бе видял и помен от устройства за сигурност, охрана или някакви оръжия. Но, освен ако не се беше объркал съвсем, те бяха тук.
Пред главния вход го очакваше мъж. Малко по-млад от него. Но по-нисък. Набит. Изглеждаше като работник. Не беше нито грозен, нито красив. Носеше риза без яка, обикновени панталони и сандали.
— Господин Гидеон — поздрави непознатият. — Аз съм Шаемел. Моля, влезте. Да ви предложа нещо освежително?
Просторната къща — малко по-малка от имение — беше обзаведена с тежки мебели от истинско дърво и кожа. Картините по стените бяха стари и все в духа на реализма.
— Всяка година — отбеляза Шаемел — успявам да забравя колко горещ и сух е Ню Ривър в късното лято. И всяка година си го припомням. Това е екстракт от грозде. Освежаващо е.
При последните думи той посочи към купа за пунш, пълна с лед и подобна на мляко течност. Махони не отвърна нищо.
Устните на Шаемел се разтеглиха в полуусмивка. Той наля пунш в чашата си и отпи от нея. Едва тогава Махони си сипа.
— Значи корпорацията ви е в затруднено положение, господин Гидеон. Опит за превземане от неприятели, от една страна, профсъюзните организации, от друга, а вие смятате, че са в заговор. Всички играят нечестно и ви трябва експерт. Отлично представяне, между другото.
— Благодаря ви.
— Възхитих се най-вече — продължи Шаемел — на вашето внимание към подробностите. Да кръстите яхтата си „Джон Стюърт Мил“. Може би малко прекалено капиталистическо, но въпреки всичко приятно.
Ръката на Махони докосна леко джоба на панталона му, а в кораба, знакът за ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ беше получен.
— Много, много се радвам — каза Шаемел, — че именно вие се появихте. От известно време очаквам да се случи нещо подобно. Определено не повярвах в историите за самоубийството ви, флотски маршал Махони… Мисля, че такъв беше вашият чин, когато се пенсионирахте. Шпионите се самоубиват, но не и майсторите на разузнаването.
— Бързо схващаш — подхвърли Махони, — така че можем ли да зарежем този дракх с „Шаемел“, Венло?
— Мислех, че тази самоличност е погребана дълбоко. Но пък мислех същото и за себе си.
Махони обясни колко малко истински професионалисти са останали; как още по-малко от тях не са свързани с правителството, мегакорпорациите или военните; и най-накрая се спря на самия начин на действие на Венло.
Венло изглеждаше раздразнен.
— През всички тези години си мислех, че не съм оставил никакви следи. Тц, тц. Засрамен съм. Е, как мога да изкупя вината си, че съм подготвил покушението над Императора?
— Защо смяташ, че не съм дошъл да ти прикова червото към някое дърво и да те гоня около него? Императорът беше мой приятел.
— Знам… Също така съм чувал, че… понякога предпочиташ сам да си вършиш оперативната работа. Но ако просто искаше да ме убиеш, нямаше да си правиш труда да се представяш, преди престрелката да започне. Пряката конфронтация може да доведе до контузии и при двете страни — а ти вече не си в първа младост.
— Не си прав — възрази Махони и за миг във въздуха се появи напрежение. — Ако не бях по петите на по-големи негодници, можех като нищо да ти изтръгна сърцето.
— По-полека, Махони. Е, хвана ме в грешка, сега и аз ще направя същото. В нашия занаят не приемаме нещата лично. Това може да има смъртоносни последствия. Но тъй като това не влиза в дневния ред, може ли вече да сменим темата? Кажи на подкрепленията си да успокоят топката.
Той отиде до бюрото и сложи ръката си на нещо, което изглеждаше като бележник.
— Моите хора няма да се месят.
После седна и даде знак на Махони да направи същото.
— Предполагам, че мога да отгатна какво искаш. Но кажи ми все пак. Подозирам, че има нещо общо с онзи налудничав трибунал, за който се тръби напоследък.