— Така е. Искаме публично да свидетелстваш за заговора.
— Аз? На свидетелската скамейка? Това ще е съвсем ново преживяване за мен. Едва ли ще се отрази добре на бъдещите ми възможности за работа.
— И без това май не ти върви особено — каза Махони и демонстративно зарея поглед през прозореца, към празните конюшни.
— Обстоятелствата около последната ми задача ме накараха изключително внимателно да избирам работодателите си. Отказах някои доста изгодни сделки заради голямата си амбиция да се преборя с най-голямото от всички възможни предизвикателства.
— Горкият ти.
Венло не обърна внимание на сарказма на Махони.
— Да кажем, че се съглася. Отивам в съдебната зала и казвам — какво точно казвам? Че съм бил нает от Танз Суламора, тъй като преди това съм изпълнил успешно някои други поръчки за него? Че съм открил и подготвил Шапел и съм го закарал на правилното място? И да опиша всички подробности, свързани с това? Може би. Но това ли е всичко?
— Разбира се, че не. Суламора е мъртъв. На никого не му пука за него. Искаме другите. Кес. Малперин. Близначките Краа. Ловет.
— Искаш нещо, което не мога да направя.
— Но ще го направиш.
— Не ме разбираш. Не зная такива подробности. Мога да свидетелствам за вътрешната си убеденост, че останалите членове на Тайния съвет трябва да са били замесени в конспирацията. Но доказателство? Суламора никога не е споменавал имената им пред мен. Никога не съм се срещал с тях, нито с някого, за когото да съм смятал, че е техен пряк представител. Недей да се мръщиш, Махони. Мога да ти го докажа. Вземи например моето присъствие тук. Избягах от Първичен свят, разбира се. Но се завърнах в дома си отпреди двайсет години, вместо да се скрия зад друга самоличност и да потъна в някоя част на вселената, където никой не ме познава. Очевидно, не съм си взел парите. Очевидно, не съм тръгнал да ги търся от никого. Ако онези проклети копелета от Тайния съвет имаха и най-малката идея, че аз съм Контролиращият, не мислиш ли, че щяха да уредят изчезването или залавянето ми? По-скоро първото.
Махони запази невъзмутимо изражение, но това, което чуваше, не му хареса.
— Така че, Махони, както казах, не съм димящото ти дуло, нито зная къде е то. С неохота ти предлагам всичко, което знам, повече не мога.
Венло си наля още една чаша пунш и махна с черпака към Махони, но той поклати глава. Венло седна обратно на стола си.
— Безизходна ситуация, нали? Можеш да ме убиеш… да се опиташ да ме убиеш. Но тогава определено няма да се измъкнеш жив оттук. Каза ми, че се целиш в по-големи негодници — предполагам, че искаш да ги заловиш.
— Не е точно безизходица — възрази Махони. — Ти ще си събереш багажа и ще дойдеш с мен на Нютон. Може да казваш истината, а може и да лъжеш. Ще разберем със сигурност.
— Мозъчно сканиране? Никога. Хората умират или се видиотяват под шлема. Ако такъв е изборът, по-добре да се бием и да загина тук.
— Няма да умреш, нито мозъкът ти ще се изпържи. Сканирането ще бъде извършено от Рюкор. Тя е…
— Чувал съм за нея. Най-добрата. Но признавам, от мисълта, че някой ще се рови из душата ми, ме побиват тръпки.
— Бедното същество, което ще се рови из душата ти, ще бъде разтърсено.
— Нека да помисля — продължи Венло. — Ако откажа и по някакъв начин и двамата оцелеем в последващата… дискусия, какво ще се случи тогава? Със сигурност ще пуснеш мълвата за моето съществуване, за да стигнете до Тайния съвет, като очакваш те да заличат следи, които дори не съществуват. Както и ще направят. Идиоти. Не ми харесва тази възможност. От друга страна, мога да дойда с теб. Да приема мозъчното сканиране. Да свидетелствам. Може би при вашия трибунал по някакъв начин силите на — гласът на Венло беше пропит със сарказъм — истината, справедливостта и имперската култура магически ще триумфират, а Съветът ще падне. Или, което е по-вероятно — собствената им некадърност ще ги унищожи. И при двата варианта съм в пълна безопасност. Добре защитен, със сигурност. Дори да не мога да изпълнявам занаята си, поне ще се отнасят с мен по начин, към който малко или много съм привикнал.
Венло казваше истината. Един политически убиец, освен ако не бъдеше убит в първите минути след атентата или не се окажеше напълно побъркан, щеше да попадне под грижите на правителството до часа на смъртта си. Независимо дали проговореше, или не — очакваше се, че рано или късно би избрал да направи разкрития, дори ако в този миг единствените заинтересувани същества са историците.
Венло се замисли. Жегата и тишината бяха потискащи.
— Добре. Ще събера охраната си и ще я разоръжа. Повикай придружителите си да дойдат. Могат да занесат багажа ми до кораба ти. Договорихме се.