Хайнис го успокои. Мъжът каза, че с удоволствие ще нарече убиеца лъжец в съда. Хайнис заяви, че това едва ли ще бъде необходимо — вече имало достатъчно улики. Просто проверявала за всеки случай, за да не възникне проблем. После подметна, сякаш между другото:
— Трябва да е било доста вълнуващо да си близо до толкова много властимащи.
— Не мислех, че ще е така — отвърна управителят — В края на краищата Ловет е организирал празненства с важни особи и преди. Не колкото правеше баща му, но все пак. А напоследък, откакто е зает с управлението, дори още по-малко. Само едно или две, откакто… откакто Императорът беше убит. Както казах, сметнах, че няма начин да остана впечатлен. Не е вярно. Иска ми се да не бях толкова искрен обаче.
— Защо?
— О, ако не възразявах срещу разтягането на локуми, бих могъл да измисля някаква история за това как е протекла вечерта и как някой от тях е поискал моя съвет или ме е похвалил колко умело ръководя нещата. Но не е така. Предполагам, че бяха дошли да говорят за нещо важно. Направи ми впечатление, че не се вълнуваха особено от мача. А когато някой от тях искаше питие, отиваше да си налее сам. Поне успях да гледам играта на екрана в задната стая, което ме изненада. Обикновено при такива големи събития, когато господин Ловет се появи, съм толкова зает да тичам напред-назад, че трябва да взимам видеозапис на мача на следващия ден.
Хайнис се усмихна и изпрати мъжа до вратата на кабинета си, после слезе няколко етажа по-надолу, където бедният и изтерзан господин Браун беше успял да наеме малък кабинет и се беше затрупал с архиви в поредния напразен опит да докаже, че Розмънт вече не е сред живите.
Стен се замисли над информацията за миг.
— Имали са работа. Никакви помощници, слугите в кухнята. Това е срещата, която търся.
— А документирането, Стен? Няма свидетели.
— Не съм сигурен, че е така. Срещата е била делова. При напускането вероятно са взели охраната със себе си. Никакво почистване — не и на електронните устройства. А апартаментът не е бил използван оттогава. Лайза, приятелко от моята младост, ще намериш ли четирима здравеняци, които ти дължат услуга? Не става въпрос за бой, само за дребно прекрачване на закона. Обаче да могат да си държат устите затворени. Трябва да стане чисто, не искам да ти причинявам неприятности. Ако нямаш възможност, все ще си намеря отнякъде четирима юнаци.
Хайнис се усмихна.
— Не ставаш полицай, когото повишават, ако нямаш наставници. Наричаме ги равини. Мътните да ме вземат, ако знам защо. А когато получиш ранг, и ти ставаш равин. Сигурно мога да ти докарам половината полицаи в района.
— Добре, само четирима мъже. Аз ще намеря комбинезоните. Стадионът „Ловет“ има нужда от помощ. И добрата, утвърдена компания АПЕКС ще иде да го спаси. Ще ми трябва среден по големина гравилет. Също чист.
— Лесна работа. Ще взема нещо от двора с конфискуваните превозни средства.
Стен погледна картата си и каза:
— Добре. Ето какво ще направим. След два дена, в осем сутринта, ще ги искам тук — на ъгъла на Имперска и Седмо авеню. Ще ги освободя, когато натоварим всичко.
— След два дена? Защо не сега?
— Защото дълбоко угнетеният господин Браун е завършил проучванията си и чувства, че Имперската полиция е права. Предстои му да се завърне на родния си свят, за да докладва за провала си. Имам два пътя за изтегляне. Единият — ако всичко мине чисто, а другият — ако завали дракх. Ще използвам втория, тъй като ще имам малко товар.
— Мисля, че разбирам какво смяташ да правиш. Защо не направим анализите тук? Моите техници не задават въпроси.
— Лайза, спомни си за какво убийство говорим. Не се доверявай на хората си твърде много. Аз поне няма да го направя. А и, както казах, нямам желание да те оставя да опереш пешкира. Както и да е, изчезвам. Трябва да потърся стар приятел.
Той бързо събра документите си.
— Благодаря ти, Лайза.
— Няма защо. Не направих кой знае какво.
— Напротив. Направи… наистина много. Следващия път… ще поканя теб и Самюъл, нали така беше, на вечеря за годишнината ви.
Целуна я бързо, пребори се с желанието да продължи, и изчезна.
Програмата му щеше да бъде натоварена: искаше Браун да се качи на борда на следващия пътнически кораб, излитащ от Първичен свят, да се свърже с контрабандистите на Уайлд и да докара кораб, за да натовари доказателствата. Стига, разбира се, да бяха останали такива.