Нищо изненадващо.
И накрая:
— Имперски сили ще кацнат на Първичен в рамките на един час.
Изглеждаше невъзможно, но близначките Краа закрещяха още по-силно.
— Хванати сме в капан… по дяволите… да се махнем оттук.
Едната от тях се свърза с космодрума на главния град Фаулър, даде припрени заповеди на командира на тяхната „яхта“ — тежковъоръжен преустроен крайцер — и двата съпровождащи кораба, да се подготвят за незабавно излитане.
— Защо? — запита се Малперин — Няма къде да избягате.
— Не може да няма. Винаги има изход!
Другата Краа се намеси:
— А дори и да няма, по-добре е да си отидем с бой, отколкото да чакаме да падне секирата.
И те изчезнаха.
Ловет отиде да си налее питие, но остави чашата обратно, без да я напълни, и седна. Погледът му срещна този на Малперин. Тишината се завърна.
Малък флот от тактически кораби беше сред първите, които с рев се спуснаха над площадките за излитане на Соуард. Други групи осигуриха тактическо покритие на останалите космодруми на Първичен свят.
Изпълнителният оръжеен офицер на челния тактически кораб докладва наличието на три кораба с включени двигатели.
— До всички единици… Готови за нападение… По посочените цели… Изстрелване на „Гоблини“… Огън!
Конвенционални ракети със среден обхват излетяха от торпедните отсеци на тактическите кораби и се насочиха към трите кораба на близначките Краа. Трите взрива се сляха в огромно огнено кълбо, издигащо се на хиляди метри.
И Махони даде заповед за идването на флотите.
Стен, според инструкциите, беше първият, който докара своята. Разрушители и крайцери надвиснаха над Соуард и Фаулър. Той водеше собствения си боен кораб и двата, придружавали го на Първичен свят. В главата му проблесна мисълта, че нещо тук малко се е променило от последната му визита насам. Транспортиращите кораби се приземиха и от тях се заизсипваха войници и бронирани машини.
Килгър подхвърли бойния костюм. Стен закопча колана, който придържаше тежките гуркски кукрита и миниуилигъна.
Щеше да командва нападението над бункера на Съвета. Вечният император му беше дал изрични заповеди: искаше двете Краа, Малперин и Ловет да бъдат хванати живи — ако е възможно. Не му се искаше, добави той, да отива нахалост работата на трибунала.
— Адмирале — посочиха му един от екраните.
Пет бронирани грависледа се движеха по полето на около три километра разстояние. Четири бяха от стандартен боен тип; петият беше командна единица.
— Мисля, че сме духнали под опашките на някои от тях — каза Килгър, като посочи огненото кълбо, в което се бяха превърнали готовите за излитане кораби.
Преди Стен да успее да издаде заповед, един тактически кораб се стрелна над полето и разпръсна малки бомби, които издълбаха неголеми кратери. Взривът накара два от следовете да загубят контрол, а третият загуби мощност и се заби в една от появилите се ями.
Останаха два. Пилотите им ги завъртяха на сто и осемдесет градуса и ги насочиха обратно, откъдето бяха дошли.
Но Стен видя, че пътят им е отрязан, и то не от имперските сили или от бомбардировките, а от побесняла, крещяща тълпа.
Грависледовете се врязаха сред тълпата. Някои същества паднаха, но веднага бяха заменени от нови.
Ескортиращият след беше обезвреден и приземен. Някой беше изнамерил, откраднал или присвоил противотанково оръжие и стреля. Взривът изпари следа и запрати насъбралите се около него във въздуха.
Командният след отново смени курса си, този път към имперските кораби.
Но и не ги достигна.
Стен видя как самоделна запалителна бомба проблесна и се удари в горната му част. Огънят се разля по маклийновите генератори. Следът замря. Задната рампа се спусна и после…
Излязоха две същества: едното невероятно дебело, другото приличаше на скелет, облечен в палатка. Ръцете им бяха вдигнати и те викаха нещо.
А после тълпата ги застигна.
Стен извърна поглед от екрана.
— Записвам го — каза Килгър, — ще трябва да го гледаме кадър по кадър, за да потвърдим със сигурност, че това са били двете Краа. Няма да съберем достатъчно останки за аутопсия.
Стен кимна. Все още не поглеждаше екрана.
— Да тръгваме, господин Килгър. Искам все пак да заведем някого на съд.
Зачислените му имперски войски не бяха по-добри или по-лоши от останалите имперски части, с които Стен се беше сблъсквал наскоро. Нямаше значение — вече беше предположил, че са неопитни, и беше оформил върха на клина си от наемниците.
Смяташе, че ще трябва да си пробиват път с бой по улиците на Фаулър, за да стигнат до щаба на Тайния съвет, но не се оказа така. Бунтовете и жаждата за отмъщение вече бяха прочистили улиците: преобърнати гравиколи и следове, някои запалени, импровизирали барикади, тела — някои от тях в униформи.