Тясната алея имаше наклон от петдесет градуса и беше заледена. Нямаше начин някой да върви, камо ли да тича по нея. Килгър също не можеше, но използваше кабела като обратното на ски влек, за да не се пребие. Изруга, когато изолацията раздра ръцете му. Спря, залитна, едва не падна, но възвърна равновесието си.
Двама от агентите на „Богомолка“ се устремиха след него. Приземиха се от скока на заледената наклонена повърхност. Дори с помощта на псевдомускулатурата, която се включи и ги изстреля нагоре, краката им изгубиха опора. Един се заби в стена и се свлече неподвижен към Килгър. Другият се завъртя във въздуха, загубил контрол.
Килгър го простреля през лицевото стъкло, докато падаше. После тръгна обратно нагоре, като се изтегляше по жицата и редуваше ръцете си.
Чу реактивните двигатели на един от бронираните костюми, хвърли се на земята и се превъртя по гръб. Агентът се появи на покрива. „Паникьосал си се и си мислиш, че костюмът ще те спаси, момко. Увиснал си там като прекрасен облак.“ Алекс простреля облака три пъти. Двигателите на костюма останаха включени и изстреляха тялото нагоре и настрани в снежния вихър.
„Още един. Още един. Покажи се, приятелче.“
Нищо.
Без да знае — или да се интересува — дали последният агент се е изплашил, отишъл е да помага на падналите си другари, или е загубил контрол над костюма си, Алекс се изкачи до Горната улица. Сега трябваше да изчезне от града, да напусне планетата и да стигне до тайно място за среща, известно само на още едно живо същество във вселената.
— С лявата си ръка, с лявата ръка в съня си. С лявата ръка в съня си, люлея люлката на младенеца.
И Алекс Килгър изчезна от планетата Единбург.
Глава 4
Придобиването на власт винаги е било труднопостижима цел, зад която стоят разнообразни подбуди. Социоисториците са изписали цели библиотеки по въпроса, анализирайки отново и отново миналото, в търсене на съвършената формула, като отбелязват правилните начини за постигането й и изтъкват очевидните грешки.
Родственици сключваха бракове помежду си, за да получат власт, и създаваха неспособни наследници на своя трон. Опасността от подобно наследяване понякога осигуряваше на родителите дълго царстване.
Родственици също така се избиваха взаимно или биваха хвърляни в тъмници за десетилетия.
Геноцидната война беше друг от любимите номера, един от малкото безотказни методи за постигане на власт. Трудността при геноцида, според социоисториците, беше, че трябваше да се прилага непрекъснато, за да се запази превес.
Политическите игри без убийства бяха друга предпочитана тактика — при определени обстоятелства. Властта се печелеше в този случай на основата на непрекъснати компромиси. Много гласове трябваше да бъдат чути и много мнения да бъдат взети под внимание. Едва след това можеше да се взимат решения. Какво пък — малко изкусни лъжи и всички вярваха, че исканията им са задоволени. Дори започваха да се смятат, че са от определящо и важно значение. Водачът трябваше само да подхранва въображението им с илюзията, че постигат достатъчно голям напредък, за да се възползва от подкрепата им. Правилото тук беше, че ако някой притежава твърде малко, перспективата за придобиване на повече винаги е съблазнителна.
Имаше и други методи, но те, общо взето, се подчиняваха на същите принципи.
Най-сигурният начин, съгласяваха се историците, беше да се притежава ресурс, който създанията желаят повече от всичко останало. В древни времена това са били водата и храната. Един подходящо прокаран път може да постигне същата цел. Сексът работи във всяка епоха при наличието на подходящи обстоятелства. Какъвто и да е ресурсът обаче, той трябва да се крие на потайно място и да се защитава от всички възможни посегателства.
Вечният император бе разполагал с АМ2. Най-съвършеното гориво и крайъгълният камък на огромната империя. В миналото беше необходимо само да завърти кранчето, за да осъществи пълен контрол. Политиката му беше подкрепяна от най-мащабната военна сила, съществувала някога. Императорът, освен това, бе скрил АМ2 много добре.
Повече от шест години след покушението неговите убийци все още не бяха успели да го намерят — и бяха на път да загубят властта, заради която бяха извършили ужасното престъпление.
Но дори и да притежаваше ключа към хранилищата за АМ2 на Императора, Тайният съвет изглеждаше застрашен от провал.
Времената бяха неспокойни.
Равносметката след Таанските войни — най-мащабния и скъпоструващ конфликт в историята — сочеше, че Империята е заплашена от настъпването на икономически хаос. Хазната на Вечния император беше почти празна. Дефицитът от огромните военни разходи беше толкова невъобразим, че дори при изключително благоприятните лихви, които Императорът с труд беше успял да издейства, щяха да минат векове, преди дълговете да се намалят, камо ли да се изплатят.