Когато императорът беше все още жив, Танз Суламора и другите членове на Съвета настоятелно бяха предложили собствено решение на проблема. То включваше замразяване на заплатите на по-ниско ниво от предтаанския период и умишлено създаване на недостиг на определени продукти, предизвикващ бързо покачване на цените на стоките.
И допълнително облагане на АМ2.
С такива и други подобни средства дългът щеше да бъде изплатен много бързо и корпоративното благоденствие щеше да бъде подсигурено за години напред.
Императорът обаче беше отхвърлил тези проекти като недопустими. А когато Императорът отхвърлеше нещо, това беше закон. Без право на обжалване.
Следвоенните планове на Негово Величество изискваха точно обратния подход.
Покойният и не особено оплакван господин Суламора беше разкрил подробно плана на Императора пред съучастниците си, без да добавя нищо от себе си:
Заплатите да се оставят да растат до естествените си нива. Войната беше скъпа — водеше до загуба на човешки ресурс, особено на квалифициран персонал. Това веднага щеше да доведе до оскъпяване на бизнеса.
Цените, от друга страна, ще останат постоянни, стоките ще стават все по-достъпни за забогатялото население.
Разбира се, войната беше намалила драстично съществуващите запаси. За да облекчи положението, Императорът имаше твърдото намерение да намали временно таксите върху АМ2 — веднага — като по този начин свали цените на стоките и превоза.
Той вярваше, че след известно време ще се постигне баланс.
И така пред лордовете-магнати стоеше не бъдеще с постоянно нарастващи възможности, а дълъг период на затягане на коланите и внимателен мениджмънт на ресурсите им. Незаслужените печалби и големите премии щяха да останат в миналото. Бизнесът щеше да е принуден да се съревновава при равни условия и да очаква печалби едва в дългосрочен план.
Това беше неприемливо за Тайния съвет. Гласуваха против — с пистолетен изстрел.
Вотът не беше единодушен. Волмер, младият медиен магнат, беше ужасен от техния план. Не желаеше да участва в него, въпреки че възгледите му се различаваха от тези на Императора, както и на всеки друг от Съвета. Макар да нямаше талант, Волмер беше ревностен привърженик на изкуството на убеждаването. Но той винаги беше разполагал с цели взводове репортери, политически експерти и учени в областта на връзките с обществеността, които непрекъснато захранваха огромната му медийна империя. Всичко това беше наследено, така че дарбите му не бяха от значение.
Като повечето наследници, Волмер се смяташе за гений. Това беше трагичният му недостатък, причината за смъртта му. Дори такъв слабоумник като него би трябвало да съобрази какви ще са последствията от скъсването на отношенията му с другите заговорници. Но заслепен от ярката светлина на въображаемия си интелект, той не бе съзрял очевидното.
Заплетеният план взе първата си жертва — Волмер. Архитектът на заговора беше любимият ласкател на Императора, Танз Суламора.
През по-голямата част от службата си Суламора се беше подмазвал всячески на Императора. Десетилетия наред той бе гледал на владетеля като на създание без видими недостатъци. Определено не вярваше, че е светец, питаещ сантиментални чувства към подчинените си. По-скоро го определяше като студен и пресметлив изпълнителен директор от гигантски мащаб, който ще използва всички възможни средства, за да постигне поставените цели. В това си разбиране Суламора беше напълно прав.
Беше сгрешил само в това, че го бе довел до крайност. Бизнесът беше религията на Суламора, а Императорът — нейният главен жрец. Той вярваше, че Императорът е непогрешим — същество, което бързо пресмята възможностите и действа без колебание. И резултатът винаги е правилен. Също така предполагаше, че целите на Императора съвпадат с неговите, както и с тези на всеки друг капиталист в Империята.
Всъщност мнозина други бяха стигнали до същия извод. Но играта на Вечния император си беше негова собствена. Това беше неговата дъска. Неговите правила. Неговата победа. Единствено негова.
А що се отнася до непогрешимостта, дори Вечният император нямаше подобни илюзии. Всъщност, когато планираше, той предвиждаше вероятността от грешки — и свои, и чужди. Това беше една от причините нещата да се подреждат в негова полза. Вечният император беше майстор на дългосрочните прогнози.