Выбрать главу

— Става лесно — обясняваше шеговито на Махони, — особено след първите хиляда години.

Таанските войни бяха резултат от една от най-големите грешки на Императора. Той разбираше това по-добре от всеки друг. Но конфликтът беше толкова яростен, че се наложи да бъде откровен — със Суламора и редица други. Започна да разсъждава на глас, обясняваше заключенията си на най-доверените си съветници. Как другояче би могъл да чуе тяхното мнение? Същевременно изрази съмнение в себе си и призна множество свои грешки.

Това беше тежък удар за Танз Суламора. Оказа се, че неговият герой стои на глинени крака. Корпоративният ореол помръкна. Суламора загуби вярата си.

Убийството беше неговото отмъщение.

За да се защити, той държеше съществените подробности на плана в тайна. Искаше да се застрахова, като настоя съзаклятниците му да поемат в равна степен вината за извършеното. Всички бяха сложили отпечатъците от пръстите си под документи, които издаваха участието им. Всеки получи копие от тях, така че предателството беше немислимо. Но подробностите за убийството на Волмер, наемането на Шапел и последвалата смърт на Императора останаха неизвестни за другите заговорници.

Членовете на Тайния съвет наблюдаваха развитието на събитията на видеоекраните си заедно с цялата Империя. И нямаше по-запленени зрители от тях. Видяха императорската свита да се насочва към редицата от посрещачи на космодрума. Приветстваха Суламора като герой. Очакваха с нетърпение смъртоносния изстрел. Напрежението беше невероятно. След миг щяха да се превърнат в крале и кралици. После Императорът умря. Мисията бе изпълнена!

Експлозията, която последва, ги учуди колкото и всички останали. Дали бомбата беше финален щрих? От друга страна, беше немислимо Суламора да се самоубие. Предположиха, че лудият Шапел е искал да бъде напълно сигурен в успеха си. Е, какво пък. Бедният Суламора. Понякога става дракх.

Макар смъртта му да означаваше, че ще си поделят и неговият дял от баницата, те наистина скърбяха за човека. Като шеф на всички транспортни операции и основната част от корабостроителството, Танз Суламора не можеше да бъде заменен. Освен това остро се нуждаеха от ловкия му ум, както и от знанията му за начина на водене на имперската политика. Смъртта му означаваше, че ще им се наложи да се учат в движение.

Не успяха да се научат особено добре.

Императорът беше складирал АМ2 в големи депа, стратегически разположени из цялата Империя. Те захранваха огромни танкери, които сновяха напред-назад, според нуждите и заповедите на Императора. Само той контролираше количеството, качеството и редовността на доставките на гориво.

Ако някоя система или индустрия му се противопоставеше, той щеше да я постави на колене. Който му се подчиняваше, получаваше винаги стабилни цени, каквито Императорът сметнеше за справедливи.

Членовете на Тайния съвет веднага видяха недостатъците на тази система, особено защото тя засягаше оцеляването им. Никой от тях не би получил подобен абсолютен контрол.

Затова те разделиха АМ2 на равни дялове и така подсигуриха евтино гориво за собствените си индустрии. Освен това го използваха и да наказват личните си врагове, да даряват приятелите си или да създават нови съюзници. Силата, с други думи, беше разделена на четири.

Понякога всички се съгласяваха, че има една-единствена заплаха за бъдещето им. Тогава се събираха, обсъждаха и действаха.

В началото харчеха като подивели. С толкова много безплатно гориво разшириха владенията си — закупиха сгради, нови фабрики, — поглъщаха конкурентите си или залъгваха корпорациите, чиито печалби желаеха.

Императорът беше разделил АМ2 на три ценови равнища: най-евтиното гориво отиваше в развиващите се системи. Следващото беше за обществени потребности, за да може правителството да задоволи основните нужди на различните популации. Най-скъпото беше за търговия.

Тайният съвет премахна това разделение и постави само една цена — доста висока, която трябваше да бъде заплащана от всички, освен от тях и техните приятели. Резултатът беше натрупването на богатство, което надхвърляше и най-смелите им мечти.

Съществуваше обаче червеят на съмнението, който дълбаеше голямата си дупка в увереността им. Червей, който бяха пренебрегвали твърде дълго.

Огромните складове трябваше да бъдат захранвани. Но от кого? Или с какво?

В миналото вериги от кораби-роботи — навързани заедно в невъобразимо дълги композиции — бяха пристигали към складовете, натъпкани догоре с Антиматерия Две. Много векове бяха изтекли, без някой да си зададе въпроса, откъде биха могли да идват. Предположението беше изместило този въпрос — важните хора знаят, важните хора, които изпълняват заповедите на Императора.