Выбрать главу

Като всички необосновани предположения, то си проправи път и срита колективния задник на Съвета.

След смъртта на Императора корабите-роботи престанаха да идват. Оказа се, че разполагат само с наличното АМ2. И то никога нямаше да се увеличи.

Мина доста време, преди да го осъзнаят. Тайният съвет беше прекалено зает да се справя с лавината от проблеми — както и с чувството си на вина, — затова просто прие, че ситуацията е временна. Пратиха подчинените си да разпитат бюрократите в отдела за гориво. Бедните създания ги изгледаха озадачено.

— Вие не знаете ли? — попитаха. За известно време Тайният съвет се страхуваше да признае невежеството си по този въпрос.

Бяха мобилизирани още служители. Всяка фактура, всеки документ, всяка драсканица, която Императорът беше написал, бяха издирени и щателно прегледани.

Нищо.

Такова тревожно развитие на нещата би трябвало да предизвика паника или поне пестеливост. Но те се уплашиха съвсем малко и изобщо не започнаха да се ограничават.

Бяха потайни и опитваха да намерят изход. Всеки беше довел до съвършенство някакъв свой талант по пътя си към успеха. Логично бе да се допусне, че Императорът е бил най-потайното същество, съществувало някога. Доказваха го дългото му царуване и неспособността им да разгадаят системата му на управление.

Направиха още много усилия, всяко все по-сериозно и по-отчаяно от предишното.

Бяха на ръба на паниката.

Най-накрая сформираха проучвателна комисия от най-способните администратори. Целите й бяха две. Първо: да открие АМ2. Второ: да определи количеството налични запаси и да препоръча план за изразходването им до постигането на цел номер едно.

За нещастие втората цел забави разглеждането на първата с повече от година. Ако Императорът беше жив, със сигурност би се разгневил на тяхното безхаберие.

— Опитаха номерата на Седемте сестри4 — би извикал той. — Колко петрол имате всъщност, сър? Недейте да ни лъжете. Не е в интерес на нацията.

Съветът едва ли знаеше за Седемте сестри, нито пък го беше грижа за нещо толкова безполезно и широкоразпространено като петрола. Но щяха да схванат намека.

Когато им задаваха въпроси, всеки от членовете на Съвета лъжеше — неумело, както биха казали старите интриганти. Всеки път изопачаваха данните все повече. Отговорите се определяха от политическите ветрове и нямаха нищо общо с действителността.

Ами поданиците на Империята? След като се бяха отнесли толкова скъпернически с тях, какво ли щеше да сполети Съвета след разгласяването на истината?

Всъщност мълвата се пусна скоро след това. Започна паническо запасяване. Имаше все по-малко достъпно АМ2.

В допълнение към дилемата на Съвета се добавяха и редица други проблеми.

По време на Таанските войни Императорът беше принуден непрекъснато да преговаря с непостоянни съюзници и със страни с твърдо заявен неутралитет. Когато ситуацията се обърна, всички те му се заклеха във вечна вярност. Това обаче не премахна причината за предишното им недоволство. Водачите на много от тези системи трябваше да се справят с бунтовното си население: създания, които не изпадаха във възторг от Имперската система и с напредването на войната все повече се разочароваха от нея.

Мирът не премахваше автоматично подобни съмнения. Преди да загине, Вечният император се канеше да насочи вниманието си към тези проблеми. Те бяха сложни за разрешаване при всяко положение. А това важеше с двойна сила за самопровъзгласилите се негови наследници. Ако несигурните съюзници не вярваха, че Вечният император мисли за техните интереси, то какво оставаше, по дяволите, за тези новите? Съветът управляваше по силата на указ, издаден от Парламента, но повечето от поданиците на Империята гледаха с недоверие на тази институция. В Парламента виждаха просто един инструмент за узаконяване на императорските заповеди. Вечният император никога не беше отричал подобно мнение.

Това беше една от основите на неговото мистично обаяние.

Императорът се възхищаваше на някои от политическите похвати на древните царе и се учеше от тях. Те бяха сред последните управници на Земята, властвали по Божия повеля. Царствали са над милиони селяни, които са живеели при ужасни условия. Благородниците пък са били използвани като непосредствените изпълнители на политическата воля. Те са размахвали камшиците и пак те намалявали дажбите храна и са предизвиквали повсеместен глад. Селяните невинаги се подчинявали. Историята беше пълна с яростните им бунтове. Но винаги са винили благородниците за своите беди. Бесели ги по стълбовете, а царят е оставал недосегаем.

вернуться

4

„Седемте сестри“ (Seven sisters) — седем петролни компании, основани след принудителното разделяне на „Стандарт Ойл“ през 1911 г. Благодарение на единодушните си действия и монопола върху производството, те за кратко натрупали огромни печалби. След като арабските държави започнали да определят цените и производството на петрол, влиянието им постепенно намаляло. — Б.пр.