Нещо повече — той е бил бащинска фигура, загрижен единствено за благостоянието на бедните си поданици, а благородниците винаги са се възползвали от великодушието му и са крили злите си дела от него. Ако само можеше да научи колко ужасно е народното страдание, той ще го прекрати веднага. Във всичко това нямаше и грам истина — но винаги бе действало.
Освен при последния цар, който се е отнасял с открито презрение към собствения си народ.
— Заради това е бил последен — каза веднъж Императорът на Махони.
Просто един от малките уроци на историята, за които Тайният съвет нямаше никаква представа. Но дори и да го знаеха, едва ли биха го разбрали. Много малко добри бизнесмени разбират от политика — което беше и причината да са ужасни управници.
Другият сложен и наболял проблем беше какво да се прави с таанците.
За Кес, близначките Краа и останалите решението беше просто. Таанците бяха победени. Победителят получаваше всичко.
Воден от такива разбирания, Тайният съвет ескплоатираше безжалостно всичките им системи. Присвоиха фабриките, поставиха под контрол всички ресурси и насила караха местното население да работи като роби. Изхарчиха огромно количество кредити, които не притежаваха, за да поставят гарнизони и да държат в подчинение бившите си врагове. Разграбването на Таанската империя донесе бърза печалба. Но преди да имат време да се поздравят за своята гениалност, членовете на Тайния съвет видяха как всичките им печалби главоломно се стапят.
Вечният император щеше да им каже, че тиранията не е икономически ефективна.
Той беше замислил реализирането на икономическо чудо. Поне щеше да го представи по този начин. Определено възнамеряваше да предприеме наказателни мерки. Прочистването щеше да е мащабно и пълно. Щеше да изличи всички останки от културата, създадена от тази войнолюбива раса.
Но щеше да я замени с нещо друго. Желанието да се бият щеше да се превърне в желание да се състезават. Щеше да им предложи помощ, съответстваща по мащаби на прочистването. Според него подобни целенасочени създания като таанците щяха бързо да започнат да произвеждат кредити в такова изобилие, че малко след това биха превърнали родината си в един от най-важните капиталистически центрове в неговата Империя.
Щяха да станат прекрасни потребители на АМ2.
Което отново повдигаше въпроса за затруднението, в което Тайният съвет беше изпаднал.
Къде се намираше АМ2?
Глава 5
Кес видя признаците за надвисналата буря, преди корабът му да се приземи на Соуард.
Главният космодрум на Първичен свят беше почти празен. Петкилометров участък беше запълнен с разтоварващи машини и ако се съдеше от ръждата по корпусите им, те бяха бездействали с месеци.
Няколкото космически лайнера, които Кес видя, бяха нашарени от следите на лющещ вирус, който нападаше всички кораби в дълбокия космос и постепенно прояждаше обшивката им, ако не се вземеха мерки. Не се виждаха работещи екипи. Някогашното жизнено, шумно сърце на Империята бе помръкнало като дърта вещица, загубила дори спомена за някогашните си любовници.
Очакваше го блестяща редица военни коли, които рязко изпъкваха на фона на общата разруха, обхванала Соуард. Високото сребристо същество с червено петно, пулсиращо гневно на гладкия череп, се настани на седалката на официалната гравикола и махна с ръка на шофьора да кара напред.
Гравиколата и съпътстващият я ескорт се отправиха към изхода и минаха покрай зеещия, ограден с черно въже кратер, издълбан от експлозията, последвала убийството на Императора. Беше направено предложение да се издигне паметник на Вечния император. Кес беше подкрепил идеята — в края на краищата нали на него дължаха сегашната си власт. Спорове нямаше. Веднага бяха отделени пари и беше избран скулптор. Решението бе взето по време на последното му посещение, преди повече от година, а работата по проекта не беше напреднала изобщо.
Гледката, която го посрещна на излизане от космодрума, беше още по-окаяна. Празни складове. Затворени магазини, висящи накриво табели, празни витрини, където някога блестящи стоки бяха привличали благоденстващото население. Просяци и тълпи от безработни следяха с мрачни погледи преминаването му. Тромаво и едро създание в дрехи на товарач гневно изгледа официалните знамена, които се вееха над колата на Кес, погледна го право в очите, после се изплю ядно на разбития паваж.