Ако Тайният съвет не можеше да контролира положението на няколко километра от собствените си врати, как тогава ще управлява огромната Империя? Кес знаеше, че ги при провал ги чака нещо далеч по-ужасно от всеки ад, който можеха да си представят.
Имаше и още едно изключително дразнещо притеснение: Ако нещата бяха наистина толкова ужасни, че на местното население се раздаваха хранителни помощи, защо тогава членовете на Съвета се перчеха със собственото си благосъстояние?
Изсумтя, когато видя кулата, извисяваща се над високите сгради във финансовия квартал. Това беше новопостроеното представителство на Тайния съвет.
— Дяволски внушително, нали? — обади се жената, която сбърка изсумтяването му с възглас на възхищение. — Можете наистина да се гордеете с това здание. На Първичен свят няма нищо подобно. Особено след като старият замък на Императора беше сринат от бомбардировките. Знам, че още не сте го видели, но изчакайте, докато влезете вътре. Има фонтани и всякакви неща. С истинска оцветена вода. И в центъра му расте огромно дърво. Казва се рубигиноза или… абе нещо такова беше. Може и да не го казвам правилно. Огромна плодоносна смокиня. Само че от вид, който не може да се яде.
— Чия беше идеята? — попита Кес сухо, безчувствено.
— Не зная. На архитекта сигур’. Как й беше името? О… Зтиво май. Но, божке, как ли са се оправили? Само дървото е петнайсет — двайсет метра високо. Изкопаха го някъде от Земята, но се бояха, че ще се свие и ще се разпадне, ако го донесат направо тук, затова постепенно го привикнаха към атмосферата. На три или четири планети. Изхарчиха добра сума кредити за това. Сигур’ е свършило работа. Расте като диво вътре. Добавило е още два метра за последните два-три месеца. По дяволите, проклетото дърво е гордостта и радостта на Първичен свят, казвам ви. Питайте, когото щете.
Докато гравиколата спираше, Кес видя тълпа от просяци да тръгва напред. Група въоръжени с палки полицаи ги отблъсна. Разбира се, помисли си. Попитай, когото щеш. Как не!
Докладът на председателя на комисията за АМ2 звучеше като бръмчене на муха, удряща се в стъкло. На масата пред него се издигаше висока метър и тридесет купчина отчети — плодът на много месеци труд. Той четеше влудяващо бавно — сричка по сричка — от резюме, което също не беше особено тънко. Името на председателя беше Лагут. Но от ядните погледи, които членовете на Съвета му хвърляха, беше очевидно, че го наричат с далеч по-обидни имена.
Кес и другите бяха насядали около масата и се поглеждаха нетърпеливо. Това можеше да се окаже най-важното изслушване в живота им. Затова никой не възрази, когато помощниците на Лагут донесоха нови тонове хартия, нито пък се оплакаха, че предисловието се проточи цял час.
Вторият час беше започнал да тече преди малко — втори час за група създания, които изискваха от подчинените си да съберат всичките си мисли най-много в три изречения. Ако им харесат трите изречения, подчиненият можеше да продължи. Ако ли не, уволнението не бе недопустима възможност. След първия час председателят на комисията за АМ2 се беше спасил от уволнение. Затова пък го заплашваше екзекуция. Самият Кес обмисляше няколко зловещи възможности.
Но внезапно долови нещо различно в монотонното мърморене. Зад досадното бръмчене се криеше истински страх. Усети го по нервните запъвания и появата на някои тикове. Кес престана да чака заключението и се заслуша в думите. Те бяха безсмислени. Бюрократични брътвежи. Това беше просто начин да се забави отговорът. Реши да запази наблюденията за себе си и се замисли как би могъл да се възползва.
Близначките Краа избухнаха първи.
Дебелата прочисти гърлото си — звукът напомняше далечен гръм, — придвижи огромното си туловище напред и вирна масивната си като юмрук брадичка.
— Ти си бил адски гадно копеле, приятелче — поде тя. — Хемороидите ми прокървиха от това кудкудякане. Задникът на сестра ми издълба дупки в стола. Приключвай вече или намери някой друг да движи нещата.
Лагут зяпна. Изглеждаше ужасно объркан. Надушваше, че не му се пише нищо добро, но просто не разбираше къде е сгрешил.
— Карай по същество човече. Каква е прогнозата? — намеси се Ловет.
Лагут въздъхна дълбоко. После бледа усмивка разтегли устните му.
— Толкова съжалявам, благородни създания — замънка той, — ученият в мен… тц… тц… колко несъобразително от моя страна. За в бъдеще ще се постарая…
Слабата Краа изръмжа. Беше пронизителен — и не особено приятен звук. Зловещ като на гладен всеяд.